Тогава тя се опита да се отскубне, проблясък на разум просветна в блаженото замайване, в което той толкова майсторски я беше обвил, но пръстите му все още бяха вкопчени в косата й и здраво стиснаха китките й.
— Не! Недей! — опита се да възрази толкова тихо, че самата тя едва се чу.
— Да! — противопостави й се той. Тогава, преди тя да се опита отново да го убеждава, той обхвана с устни тъмното й зърно, като го засмука силно навътре в горещия тъмен отвор на устата си, и Аманда отново потъна в удоволствие. Усети, че той напираше направо към дълбините на женствеността й, и това движение я накара да извика тихо. Дишаше на неравни интервали, които отговаряха на неговото смучене. Навътре в тялото й пробягваха горещи тръпки, които я поглъщаха и я караха да се гърчи при тези странни, забранени желания, които Грант пробуждаше у нея във всички скришни местенца на тялото и душата й.
И за двамата щеше да остане загадка, колко дълго се бяха скитали в това лудешко и възторжено търсене. Едно почукване на вратата извести за Чалмърс, който секунда след това влезе. Кой от тримата беше най-изненадан, бе трудно да се определи. Откъсвайки устните си от възбудените й от страстта гърди, Грант рязко я отблъсна от себе си, като я остави да се плъзне, и отстъпи назад от бюрото, докато тя, обезумяла от ужас, се опита да затвори треперещите си крака и да се закрие с разкъсаните парчета на корсажа си. И за капак на всичко, се приземи от бюрото направо в краката на Чалмърс, като смая още повече високомерния англичанин, тъй като погледът му беше примамен от голата й гръд.
— Аз… ъъъ… казахте, че искате веднага да бъдете уведомен, когато мистър О’Брайън пристигне — целият изчервен, Чалмърс отправи поглед напред, изричайки надменно репликата си към своя работодател.
— Точно така, Чалмърс. Благодаря ти. Ако обичаш, кажи на мистър О’Брайън, че ще дойда след малко — единствено ярката червенина, избила над яката на ризата му, издаваше неудобството на Грант, че са го хванали в такъв скандален момент. Той владееше гласа и държанието си както винаги, като изобщо не показваше, че е крайно объркан — нещо, което на Аманда много й личеше.
— Много добре, мистър Гарднър. Да го отведа ли в приемната, докато се приготвите да го приемете?
— Не. Изпрати го в главните конюшни. Ще се видя там с него — като стрелна с високомерен поглед Аманда, която все още стоеше зашеметена на пода и се опитваше да събере сили да се помръдне, той добави: — Но, първо, ако обичате, покажете на мис Сайтс задната стълба към втория етаж. Не би било желателно да демонстрира повече прелестите си, докато стигне до стаята, за да се оправи.
Сякаш ужилена, Аманда скочи на крака, отблъсна предложената неохотно ръка на Чалмърс да се изправи, като обидата й отстъпи място на гнева.
— Ако ме докоснеш, ще ти издера очите! — озъби се тя на смаяния прислужник. Обръщайки се към Гарднър, тя го закова с обезумял от ярост поглед. — Това се отнася и за вас, Гарднър. Никога, ама никога повече да не сте ме докоснали както сега или, уверявам ви, ще проклинате този ден.
Устните му се изкривиха в самодоволна усмивка, зелените му очи се присвиха леко.
— Това предизвикателство ли е, мис Сайтс?
— Не, това е обещание, мистър Гарднър. Обещание, което бих изпълнила с най-голямо удоволствие.
— Добре. Ще го очаквам — увери я той спокойно. Погледът му се премести върху гърдите й и усмивката му се разшири. — Между другото, чувствам се длъжен да кажа, че вашите… ъ… притежания са отново извън пределите си.
С едва сподавена псувня Аманда изфуча от стаята и се спря в коридора. Боса и унизена, тя беше принудена въпреки всичко да изчака надутия Чалмърс, който почувства, че поне донякъде й го върна, когато й даде обувките и после, доста бавно, я изпроводи до задната стълба, обикновено използвана от прислугата.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Този ден вечерята беше цяло изпитание. Тъй като не искаше да вижда Грант след катастрофалната случка в кабинета му, Аманда реши да поръча да й донесат вечерята на поднос в стаята й. На учтивата си молба тя получи не толкова учтив отговор от страна на мисис Дивот, икономката на „Мисти Вали“, която също претендираше, че е англичанка по произход и беше почти толкова надута, колкото Чалмърс.
— Нито аз, нито някой от моя персонал ще слугува на прищевките ви — каза с пренебрежение мисис Дивот, вирнала твърде острия си нос към тавана. — Вечерята ще бъде сервирана в столовата точно в седем, както винаги, и ако искате да вечеряте, трябва да дойдете тогава.