— Внимавай, Аманда. Известно е, че жабите се превръщат в принцове — предупреди я той. — Може би въпреки всичко ще те очаровам и ще ми отдадеш изкусителното си тяло.
— А може би ще си видиш ушите без огледало! И между другото — бъркаш краставите жаби с обикновените.
Като изстреля последната си реплика, тя излезе в коридора, като се блъсна в Чалмърс тъй, че още малко и двамата щяха да паднат.
— Имате навика да подслушвате и да гледате през ключалката, Чалмърс? — озъби се тя на изненадания слуга. — Това е чудесен начин, по който някой може да ви бръкне в очите, тъй да знаете!
Следващият ден беше неделя и Аманда отново спа до късно. След спора предната вечер тя беше взела книгата за отглеждането на животни и чете почти до зазоряване. Беше потисната от омразата на Грант към нея, а и не беше свикнала да си ляга рано и да става рано. След известно време може би щеше да се нагоди към навиците на другите в къщата.
Денят беше ясен и слънчев, с лек ветрец, който носеше уханието на нацъфтелите дървета. Нямаше нищо подходящо, с което да се облече, особено нещо, с което би могла да се разходи из оборите и конюшните, затова Аманда навлече най-старата си рокля и износените си домашни обувки, които обикновено обуваше, когато й се налагаше да става нощем, и реши да се поразходи.
Тя започна с обиколка на къщата и откри една градина с рози, която й достави огромно удоволствие и донякъде я обърка. Нито Грант Гарднър, с неговия цинизъм, нито пък безотговорният му брат бяха хора, които можеха да се насладят на такава крехка красота или пък биха се грижили за нея. И все пак някой беше наредил да има такава градина, някой беше създал това чудесно убежище, като внимателно е избирал най-подходящото място за всеки един от безбройните видове рози, за всяка една от беседките и декоративните решетки, за всяка пейка край криволичещите пътечки и каква точно зеленина да се добави, за да се подчертае и дооформи красотата на градината. И някой очевидно се грижеше много усърдно за това лехите и растенията да са в отлично състояние. Но кой? Някой наемен работник градинар? Строгата икономка с напереното си държание? Или това беше другата страна на Грант Гарднър, която Аманда все още не беше видяла — по-нежния, по-сантименталния човек, който той криеше в себе си?
Точно зад градината с рози имаше овощна градина. Плодовите дръвчета изглеждаха толкова живи с ухаещите си напъпили цветове, с монотонното жужене на пчелите, които прелитаха от цвят на цвят, с пеперудите, които бяха толкова много, колкото Аманда никога не беше виждала. Птиците я посрещнаха с весели серенади, под тънките й подметки тревата беше мека и зелена, пръстта ухаеше на пробуждащата се за живот земя. Навсякъде бяха нацъфтели на кичури диви цветя — жълти и виолетови, сини и розови, устремени към топлината на слънчевите лъчи, която проникваше измежду клоните над тях.
Аманда беше напълно очарована. Ако градината с розите беше прекрасна, овощната градина беше по-усамотена, по-естествено уютна и затова повече й допадаше. Тя й приличаше на някаква горска поляна, където самодиви и горски духове лудуват измежду лунните лъчи и се крият под гигантски гъби. Точно за такова място си беше мечтала, място, където би могла да си събуе обувките, да зарови голите си нозе в тревата, да седне, да чете и да мечтае цял ден.
Тя неохотно излезе от градината и си обеща скоро да се върне и да я посещава често през идните дни. Но сега из фермата я очакваха други места, които трябваше да проучи и да опознае.
Зад къщата имаше лятна кухня, огнище и лятна къща, чиито достъп беше много лесен откъм господарската къща. От едната страна на тези постройки имаше още една градина с наскоро обърната пръст и засята. Колове, забити от двете страни на грижливо окопаните лехички, подсказваха, че скоро ще се покажат зеленчукови растения.
На другия край на обширния двор имаше огромен обор, в който бяха оградени множество конюшни и хамбари, а извън него се простираха ливади, различни по размер и форма. Прашни пътища тръгваха от главната част на обора и водеха към по-отдалечени постройки и поляни, където пасяха коне, а под лазурното небе лениво въртящи се вятърни мелници, разположени над няколко кладенеца, мелеха зърно за храна.
За Аманда оборът приличаше на някакво малко, кипящо от работа градче. Във всички посоки се вършеше някаква работа: яздеха се или се разхождаха коне, мъже забързано сновяха напред-назад, носейки седла и поводи, а също инструменти, каквито не беше виждала, други пък бяха заети или с изпразването, или с товаренето на безбройни каруци със сено, зърно и нещо, което миришеше на тор и се използваше за цели, за които Аманда само можеше да се досеща. Едрият негър, който се виждаше близо до отворените врати на ковачницата, сигурно правеше подковите, предположи Аманда. Надничайки в една друга сграда, тя видя човек, който поправяше някакъв кожен хамут.