Междувременно Аманда прекара следващите четири години в някои от най-известните бордеи и игрални домове, които Ню Орлиънс можеше да предложи, друскана върху коленете на генерали, високоплатени проститутки, професионални комарджии и притежателки на публични домове. В зависимост от подобряването или от влошаването на паричното състояние на баща си, понякога тя посещаваше за известно време реномирани училища, където се учеше на четене, краснопис, математика и френски. Но по-често, когато късметът не беше на тяхна страна, тя получаваше под бащината си закрила знания за живота от другата му страна.
На шест години тя вече свободно можеше да псува на три езика, въпреки че можеше да говори добре само на два и всъщност не знаеше съдържанието на псувните, които изричаше с такава лекота. Можеше да чете и да пише. Знаеше повече за мъжете и жените — за различията в анатомията им и за лудуванията им в леглото — отколкото едно дете на нейната възраст би трябвало да знае, макар че поради своята непорочност разбираше твърде малко от това, което виждаше и чуваше. Със сръчност, твърде завидна за годините си, можеше по-добре от много възрастни да размесва и да раздава четири тестета карти едновременно, като запомняше броя на играните карти и тези, които са все още в тестето. Докато някои деца бяха считани за гениални в музиката, математиката или науката, Аманда се превърна в една миниатюрна магьосница на комара.
Когато навърши осем години, се завърнаха при реката и през последните единадесет години множество параходи бяха единственият й дом, а леко поклащащата се койка в каютата й — единственото легло. С помощта на баща си и подтиквана от вродената си любознателност и влечение към книгите, тя продължи обучението си независимо от липсата на класни стаи и квалифицирани учители.
Тъкмо беше навършила шестнадесет години и като единствено задължение трябваше да почиства каютите на пътниците на „Царицата на хазарта“, когато баща й беше убит по време на разгорещен спор при игра на карти. Вече три години Аманда се издържаше сама, благодарение на ума си и на забележителните си качества на комарджия. Те се бяха оказали полезни, когато собственикът на парахода предложи на Аманда място на крупие в игралния салон.
Животът й не беше чак толкова лош въпреки рисковете. Тя имаше много добри приятели измежду екипажа на „Царицата на хазарта“, които й бяха почти като истинско семейство, готови да се втурнат, за да я защитят в онези редки случаи, когато се намираше в затруднено положение, с което не можеше да се справи сама. Имаше си осигурени безплатно стая, храна, дрехи за работа и редовно получаваше заплата. Всичко, което спечелеше, когато играеше за себе си в извънработно време, си оставаше за нея.
Така или иначе на нея й се наложи да се научи сама да се грижи за себе си в една много крехка възраст, точно когато от девойка се превръщаше в жена. Без помощта на баща си тя трябваше да се научи как да парира нежеланите опити за сближаване, как да надхитри онези, които биха откраднали без никакви угризения девството й, спестяванията й или и двете, как да изгражда свои собствени идеи и идеали, как да взема сама решения, как да живее с чувство за отговорност за своите действия.
В повечето случаи тя се справяше добре. Макар че ненавиждаше роклите, които трябваше да носи, считайки ги за малко по-добри от тези на някоя проститутка, тя все пак ги понасяше и си мечтаеше някой ден да носи прилични, красиви рокли, като тия на някои от най-изисканите пътуващи дами. Имаше доста скътани пари, скрити под една подвижна дъска на пода под леглото си, но те не бяха достатъчно, за да се изпълни мечтата й някой ден да си купи истинска, собствена къща на твърда земя, може би с ограда от колчета, по които ще се увиват рози.
Но най-голямото, най-съкровеното й желание беше да си намери съпруг, с когото да сподели мечтите си за дом, семейно огнище и деца, които постоянно да тичат около нея; съпруг, който да я обича, подкрепя и обожава. Не някой, който желае само тялото й за една нощ удоволствие и който днес е тук, а утре го няма. Тя искаше мъж, който да бъде неин завинаги, да й създаде сигурност, а не да й предложи да му бъде любовница за известно време, докато й се насити. Обаче, като крупие на парахода, тя беше обречена да получава много повече непристойни подмятания, отколкото предложения за брак. Ако някъде в нейното бъдеще съществуваше рицар в бляскави одежди, то той очевидно не бързаше да я открие.