— Но ти залагаш земята си, конете си, дома си!
— Каква е стойността на това имущество? — обади се Мейси, като преценяваше предложението.
— Спокойно бих се подписал за стойност, отговаряща на поне двадесет хиляди долара.
— Стойността е по-голяма — каза приятелят му и се намръщи.
— О, господи! — изплъзна се от устата на учудената Аманда, докато се взираше недоверчиво в Тед. — Сигурен ли сте, че искате да постъпите така?
Гарднър въздъхна тежко:
— В този случай едва ли имам някакъв друг избор.
— Но ние говорим за вашия дом!
— Да, за всичко, заедно с конюшните — потвърди Тед с отчаяние, — за всичко, което е принадлежало на фамилията Гарднър от три поколения. Цели шест години са били необходими на дядо ми, за да дозавърши строежа на къщата.
— Още веднъж си помислете, преди да заложите всичко — предложи Аманда.
— Това е единственият начин, по който бих могъл да го запазя.
Мейси, който не беше толкова сантиментален и си знаеше интересите, отсече:
— Аз приемам полицата ти и й отговарям в брой — той извади една пачка банкноти от джоба си и отброи няколко по хиляда. — Аманда?
Всички погледи се насочиха към нея. Тя беше печелила постоянно цялата вечер досега и около себе си имаше цяла планина от жетони. Набързо пресметна, че има около четиринадесет хиляди, без да се смята сумата, която беше останала в чантичката й. Едно цяло богатство. Сега имаше повече пари, отколкото някога бе притежавала, и то напълно достатъчно да си купи къщата, за която винаги беше мечтала, цял гардероб прилични дрехи, а може би щяха да й останат пари да започне някакъв малък бизнес.
Да се осмели ли сега да рискува всичко това, след като можеше просто да се откаже и да се измъкне от масата, знаейки, че е осигурена за в бъдеще? За да отговореше на залагането, тя трябваше да добави още няколко хиляди, с които не разполагаше.
Освен ако заложеше диамантената си огърлица и обици, подарък от баща й от най-голямата му печалба. Безценни бижута, които се беше заклела никога да не залага, при никакви обстоятелства. Скъпоценности, които някога евентуално щеше да даде на дъщеря си, ако господ я дареше с такава.
— Ще играеш ли или не? — попита Мейси нетърпеливо. Нямаше смисъл още веднъж да поглежда картите си.
Тя знаеше, че ще вземе решаващата ръка в края на последното раздаване. Сякаш не на себе си, напълно неспособна да контролира действията си или да отговаря за тях, Аманда плъзна пръсти по закопчалката на огърлицата си и бавно я откопча. След това последваха обиците. Тя постави бляскавите бижута върху разноцветната купчина в средата на масата и след тях жетоните си — до последния — заедно с остатъка от спечелените с труд долари.
— Ще играя — каза тя с дрезгав глас, като се опита да потисне надигащото се вълнение.
И четиримата затаиха дъх, когато Тед, Мейси и Аманда свалиха картите си. Мейси изпсува тихо и удари с юмрук по масата, когато видя, че четирите аса на Гарднър печелят пред неговия фул.
Но Тед направо застина, като видя ръката на Аманда. Четирите чудесни, прекрасни аса на практика му гарантираха победа и печалба на доста повече от това, което беше изгубил в тази откачена среднощна игра. Всичките му надежди се разбиха, щом Аманда свали комбинацията си от кент флеш-роял, така че всички добре да я видят.
Дълго време никой не проговори. След това Тед се отблъсна от масата, стана неуверено прав, издърпа полицата си от купчината и я подхвърли на Аманда.
— Моите поздравления, мис Сайтс! — измърмори той с болка в гласа и с пламнали очи. — Чувствайте се като многоуважавана собственичка на ферма за коне.
Той остана, докато подписа документа, както си му е редът, пред свидетели — Мейси и Уидмарк — и го завери нотариално при един сънен адвокат, когото издърпаха от топлата постеля в студеното утро.
— Предполагам, че това означава, че трябва да се откажа да ви убеждавам да ми станете любовница — измърмори Мейси, който все още беше изненадан от неочаквания й късмет. — Вече сте една доста заможна жена.
Аманда не отговори. Не беше промълвила дума, откакто спечели последната ръка. Тя само стоеше, взирайки се в полицата, която държеше с треперещи ръце; полицата, която удостоверяваше, че тя е новата притежателка на много акри плодородна земя близо до Лексингтън и на двадесет чистокръвни, породисти коне. Очите й бяха широко отворени от учудване, сърцето й биеше лудо. Тя не можеше да повярва на случилото се.
След това започна да се смее.
— Какво, по дяволите, зная аз за отглеждането на коне? И изобщо, какво друго зная, освен да играя карти и да плавам по реката?
— Ще се научиш — каза Мейси пророчески, — освен ако не искаш да ми продадеш имота. Винаги мога да завъртя някакъв бизнес.