— И аз съм добре. Радвам се, че сте успели да отпочинете. Утре сигурно ще бъде пак много уморително.
— Да, хубавичко подремнах — кимна тя, като го наблюдаваше над ръба на чашата. — Има ли нещо за ядене? От следобедния сън винаги огладнявам.
Тайнън се появи чак на сутринта. На два пъти Крис се опита да срещне очите му, но той не я погледна. Сякаш държеше да се разбере, че за него вчерашният ден не е съществувал.
От друга страна, колкото повече той я отбягваше, толкова повече нейното любопитство растеше. Крис не откъсваше очи от него, поглъщаше всяко негово действие, всеки жест.
Следобед спряха да направят бивак и Тайнън веднага се погрижи да им намери някаква обща работа с Ашър, а сам се зае с конете.
Крис постоянно го следеше с поглед и по едно време бе готова да се закълне, че го вижда да накуцва. Дали вчера не се е ударил? Омразната шапка прикриваше лицето му, но на нея й се стори, че той стиска зъби, вдигайки ръка да свали седлото. Очите й не се откъсваха от него и дори Ашър забеляза и се подразни. Колкото повече наблюдаваше Тайнън, толкова повече Крис се убеждаваше, че той изпитва болка.
След известно време тя се прозя и въздъхна.
— Доста съм уморена и ако не възразявате, ще ида да подремна.
Тайнън се завъртя и за миг очите им се срещнаха, но той веднага погледна на другата страна. Преди да се скрие сред дърветата, само промърмори:
— Не се отдалечавайте.
— Защо не се поразходим, Крис? — предложи Ашър. Наистина ми е интересно да науча повече за работата ви.
— Някой друг път. Сега наистина съм много уморена.
Тя взе постелката и торбата с одеялото и тръгна с умишлено провлечени стъпки в посоката, където бе изчезнал Тайнън. Щом се скри от очите на Ашър, извади чантата си с лекарства и хукна по пътеката.
От Тайнън нямаше и следа, но в един момент на нея й се стори, че чува пръхтене на кон. Тръгна по звука, макар много добре да знаеше, че в никакъв случай не трябва да се отделя от пътеката. Килимът от листа, мъх и трева потъваше под краката й и тя уплашено прегърна ствола на едно голямо дърво. Като разтвори клоните, обрасли с лишеи и потънали в паяжини, видя Тайнън, който разтриваше коня десетина метра по-надолу. Когато той се обърна, Крис едва се сдържа да не извика. Целият му гръб беше набразден от кървави ивици. Вчерашното препускане му е причинявало непоносими болки.
Крис изчака, докато той отново застана с лице към нея, зашумоля в тревата, за да изглежда, че идва чак сега, и извика името му. Когато се показа от храстите, той вече бе намъкнал ризата и си обуваше ботушите.
— Как мога да сляза при теб?
— Няма да слизаш. Връщай се обратно.
Крис му се усмихна и плъзна крак напред, все едно, че възнамерява да се спусне право надолу.
— Не! — викна Тайнън, но бе твърде късно.
Без да иска, тя се подхлъзна и полетя по стръмния склон. Тайнън се втурна нагоре към нея и я затисна с тялото си.
Ръцете й инстинктивно се сплетоха около врата му. Той дръпна главата си, за да я погледне, и в този миг Крис почувства близостта му с всеки сантиметър от кожата си. Дори си помисли, че той ще я целуне и изтръпна от нетърпение.
Устните му бяха на два пръста от нейните, но той скочи и я остави да лежи на тревата. После се извърна и Крис изпита увереност, че прави това, за да се овладее. Когато я погледна отново, беше напълно спокоен и може би даже равнодушен.
— Казах ви да се връщате в лагера. Мислех, че отивате да спите.
— Излъгах.
— И често ли лъжете, мис Матисън?
— Не чак толкова в сравнение с останалите членове на нашата дружинка. Искрен ли сте вие и аз ще бъда искрена. Нали така е най-честно?
Тайнън понечи да каже нещо, но се отказа. Обърна се и се върна при коня.
— Наблизо има една пътека, която ще ви отведе до лагера.
Крис се изправи, приглади роклята си и вдигна чантата с лекарства, която се бе свлякла долу заедно с нея.
— Всъщност търсех вас, понеже исках да огледам гърба ви.
— Какво? — извика той и я изгледа яростно. — Вижте, мис Матисън, не ми е ясно какво целите, но мисля, че търпях достатъчно — той тръгна към нея, насочил обвинително четката, с която почистваше коня. — Може би си въобразявате, че ще стана герой на някоя от вашите историйки, но дълбоко се лъжете. Вашият баща ме е наел да ви преведа през тая гора и да ви заведа вкъщи. Не сме се разбирали да ме следите постоянно или да ми се хвърляте на врата без нито една дрешка на себе си. При по-различни обстоятелства, това би ми доставило удоволствие, но аз съм тук, за да върша работа и ще я свърша, независимо от вашите старания да ми попречите. Вие сте дявол в женски образ. Ще се видим чак утре, когато дойда да ви събудя, а дори и тогава може някой друг да свърши това.