Крис хукна по пътеката.
Пета глава
Ашър седеше край уютния огън, грееше се и й се усмихваше. Заговори нещо за гората, но тя изобщо не му обърна внимание. Въпросът защо Тайнън е бил изпратен в затвора не й даваше мира.
— Крис! Слушаше ли ме?
— Разбира се.
По-късно, когато се сгуши под одеялата, дълго време лежа будна. Дърветата скриваха звездите, но тя гледаше нагоре, към сплетените клони, обвити в паяжини и мъхове, и се опитваше да проникне през черния мрак. Нощем гората беше страховито място.
По едно време Крис чу някакъв шум. Знаеше, че е Тайнън, който идва да провери дали всичко е наред. Не беше срещала човек с толкова сериозно отношение към задълженията си.
Тя го следеше с широко отворени очи. Тайнън провери огъня, храната, конете и пристъпи към нея. В първия миг впереният й поглед го стресна.
— Вече би трябвало да си заспала — каза той, надвесен над нея. — Утре тръгваме рано.
— Как е пътят?
Ашър се размърда, а Тайнън коленичи до нея и зашепна:
— Добре. Имаше някакви храсти, но ги разчистих.
— Ял ли си нещо?
Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха в тъмнината.
— От теб ще излезе чудесна майка. Да, ядох. А сега спи. Ще се видим утре.
Тя се изпъна на твърдата постелка, но той продължаваше да стои до нея.
— Мис Матисън, съжалявам за днес. Не биваше да си изпускам нервите. Просто мисля, че ще е по-добре отношенията ни да отговарят на задачата, която стои пред нас. Както вече ви казах, доста време не съм бил с жени и понякога трудно се владея.
— Аз имам ли вина? — прошепна тя с глас, който недвусмислено разкриваше очакването й да чуе, че е превърнала живота му в истински ад.
Той й се усмихна дружелюбно.
— В никакъв случай. А сега заспивай като добро момиче.
— Без целувка? — попита Крис, възмутена от подигравателните нотки.
— Не от мен! — отсече той и този път Крис се усмихна, защото в думите му се долавяше ужас.
Тайнън се отдалечи, а тя се обърна по корем и заспа.
Когато на другата сутрин се събуди, очите й се спряха първо на него. Беше се надвесил над огъня, косата му беше мокра, а в тенджерката цвърчеше риба.
— Кога успя да я уловиш? — възкликна с усмивка Крис, но не чу отговора му, тъй като той отиде при конете.
След малко тръгнаха отново и Тайнън винаги гледаше да стои настрана от нея. Няколко часа тримата яздиха безмълвно през гората. На обяд спряха да хапнат и Тайнън заръча на Ашър да вземе Крис със себе си и да съберат дърва за огъня.
Ашър я хвана за лакътя и почти я повлече след себе си.
— Доколкото знам, баща ви се занимава също с кораби — повтори Ашър и Крис най-после го чу.
— Да — отвърна разсеяно. — Консерви, кораби, говеда, дъскорезници, изобщо каквото успее да докопа.
— И вие сте оставили всичко това, за да отидете в Ню Йорк. Но сега се най-после се прибирате вкъщи…
— Не по своя воля! Възнамерявам по най-бързия начин да замина отново за Ню Йорк.
— Аха. Не знам защо бях останал с впечатлението, че имате други планове.
— Какви по-точно? — Крис се обърна да го погледне. — Да не би баща ми да ви е казал, че имам други планове?
— Само, че вече сте готова да заживеете по-спокоен живот, че сте все още млада и че той се надява да…
— Все още млада за какво?
— Е, ами сигурно да създадете семейство.
Крис прехапа устни, за да не отговори веднага.
— Все си мисля, че още не ми е изпята песента — заяви бавно и отчетливо. — Освен това съм чувала, че и на моите години може да се раждат деца.
— О, аз не исках да ви засегна…
Крис го погледна и изведнъж се почувства неловко. Ето, върви през гората с този симпатичен млад мъж, който се опитва да бъде любезен, а тя е готова да му се нахвърли при най-малкия повод заради някакви въображаеми чувства към човек, когото изобщо не познава.
— Сигурна съм в това, мистър Прескот — тя му се усмихна сърдечно. — Как се запознахте с баща ми?
— Вашият и моят баща са били приятели и по едно време дори партньори. Видях го веднъж преди години, вие бяхте съвсем малка. Стояхте в салона с майка си. Тогава си помислих, че тя е най-красивата жена.
— Такава беше.
Ашър скупчи пред нея събраните подпалки.
— И как така баща ми се е спрял на вас за тази спасителна акция?
— Не е открил други. Сега не се намират много мъже на моята възраст, които да нямат някаква работа, а след като толкова години бях без началник, ми е доста трудно да съм просто наемник.
— Прекрасно ви разбирам. Баща ми постоянно раздава заповеди, а когато самата аз не му се подчиня, изпраща хора да ме отвлекат.
— Да, но вие сте… — Ашър погледна искрящите очи на Крис и спря. — Този път май вече си го заслужих.