— Какво значение има дали ще ви се ядосам?
Ашър се усмихна широко.
„Той наистина е много симпатичен. Но, естествено не е интересен като Тайнън, но все пак е привлекателен.“
— Мис Матисън, аз съм сам в тази гора с една хубава жена и тя ме пита какво значение може да има, ако ми се разсърди… Ами аз се чувствам като в сън и по-скоро ще умра, отколкото да позволя той да бъде разрушен.
Ашър откъсна едно лилаво цветенце, поникнало сред мекия мъх, и галантно й го подаде. Крис се разсмя и го сложи зад ухото си.
Ашър вдигна купчината дърва и каза:
— Мисля, че е време да се връщаме. Сложете вашите отгоре.
— Няма нужда, аз ще ги нося.
— Мис Матисън, в мое присъствие никоя жена няма да носи дърва за огъня. Така че сложете вашите отгоре.
Крис въздъхна.
— Говорите досущ като баща ми.
— Благодаря. Аз уважавам вашия баща и му се възхищавам, така че приемам думите ви като комплимент.
— Сега ме водете към лагера, защото нищо не виждам.
Развеселена Крис го хвана за двата пръста и те поеха обратно. Тайнън подготвяше огъня. Щом ги зърна, той ги стрелна с очи, но бързо сведе глава.
Изведнъж Крис почувства, че я завладява някаква буйност и кръвта й закипява. Прихвана полите на костюма си за езда и започна да си тананика.
— Мистър Прескот, какво ще кажете за един танц? — с ъгълчето на окото си наблюдаваше Тайнън, но той изобщо не си направи труда да погледне към тях.
Искрено очарован, Ашър я обгърна през талията и я завъртя около огъня. Не беше ясно какво точно танцуват, но двамата бликаха от енергия и се смееха като деца. Крис следваше стъпките му, Ашър я въртеше все по-бясно, по едно време краката й едва докосваха земята.
— Внимавайте! — извика Тайнън в момента, в който двамата хлътнаха в една покрита с папрат вдлъбнатина и се строполиха един върху друг.
Те останаха да лежат, без да мръднат, докато си поемат въздух. Ръцете на Ашър продължаваха да обгръщат талията на Крис, а полите на костюма й се бяха заметнали върху гърба му. Тайнън стоеше до тях, изправен в цял ръст.
— Добре ли сте? — попита намръщен.
— Великолепно! — възкликна Ашър и енергично целуна Крис по бузата.
Трепетното вълнение още не бе напуснало Крис и тя храбро погледна Тайнън в очите. Изражението му беше доста странно.
— Мисля, че вече можем да сядаме да ядем — отсече той, преди да се отдалечи. — Искам да кажа, ако сте приключили с танците…
— За момента, да — заяви бодро Крис и се настани край огъня.
Шеста глава
След спонтанния танц Ашър беше изпълнен с въодушевление и ентусиазъм. По едно време дори започна да си пее, Крис се присъедини и се получи превъзходен дует.
Тайнън седеше до тях, дялкаше някаква пръчка, не се включи, но и не си тръгна. Както пееше, долепила буза до лицето на Ашър, на Крис й хрумна, че може би Тайнън никога не е участвал в подобно веселие.
Следобедът вече преваляше, а никой не мислеше за тръгване. Най-накрая самата Крис предложи да събират багажа.
Тайнън хвърли пръчката, пусна ножа си в джоба и бавно тръгна към конете. Като мина покрай Крис, се спря, погледна я в очите и тихо каза:
— Беше много приятно. Наистина.
— Къде си живял като малък? — бързо попита тя.
— Не където се пее. Той харесва ли ти?
— Разбира се. Нали ти сам няколко пъти изтъкна, колко е симпатичен? Също така желаеш да стоя настрана от теб, значи трябва да си доволен. Най-после успях да ти угодя.
Тайнън впери очи в нея както никой мъж досега. По цялото й тяло запълзяха тръпки.
— Така е, да — рече той рязко и отдалечавайки се, за малко да се сблъска с Ашър.
— Какво става? — попита той — Тайнън изглежда ядосан. — Да не би да се е случило нещо, което аз да не знам?
— Мистър Прескот, изобщо нямам представа какво знаете и какво не знаете.
— Крис, считам се длъжен да ви дам някой и друг съвет. Тайнън не е от мъжете, които… Всъщност искам да кажа, вие сте… Не ми харесва това, че той проявява интерес към вас.
— Интерес ли?
— Когато баща ви му каза, че сте от Монтгомъри, той попита дали става въпрос за град.
— А вие знаете ли?
— Знам само, че това е родът на майка ви. Хората като Тайнън нямат семейства, нямат дори имена.
— Мистър Прескот — започна с леден глас Крис, — и на двама ни ще е по-добре, ако не изразявате на всеослушание мнението си за мистър Тайнън. В края на краищата, познавам ви еднакво дълго и не виждам причина да имам повече доверие на вас, отколкото на него — при тези думи тя се качи на коня си и през останалата част от деня яздиха безмълвно, а тя постоянно усещаше върху себе си замисления поглед на Ашър.