— Тайнън! — простена шепнешком. Дъждът поглъщаше и заглушаваше гласа й. — Тайнън! — изкрещя с все сила.
Пръстите й започнаха да се хлъзгат. Тя си наложи да запази присъствие на духа. Опита се да мисли трезво. Само да може да погледне, какво е разстоянието до земята… Нищо чудно да е по-малко от педя. Извъртя се, за да надзърне под себе си, но надигащата се мъгла скриваше всичко. Едната й ръка изтръпна и се отпусна надолу. Крис напрегна мускулите си, залюля се и след неколкоминутна борба успя да се хване отново. Усещаше как кожата на дланите й се свлича. Изви тяло и размаха крака, за да се закачи за коренището, но не й достигнаха някакви си десетина сантиметра.
— Ах, защо всички жени от рода Монтгомъри са толкова ниски! — изпъшка ядосано.
Изведнъж затаи дъх, защото й се стори, че чува някакъв шум.
— Тайнън! Тайнън! Тайнън!
Последният й вик още не беше замрял и Тайнън вече й подаваше ръка. Издърпа я нагоре, а тя се вкопчи в него като животинче в майка си, сключи ръце около врата му и зарови лице в гърдите му. Тайнън заслиза внимателно по склона. Дори и когато стигнаха до равното, Крис продължи да се впива в него с все сила.
— Хайде, слез — каза тихо той, хвана я през кръста и я отпусна на земята.
Крис усети, че краката й се подкосяват. Цялата трепереше.
— Седни тук да си починеш — Тайнън посочи една издадена напред скала и Крис се сгуши под нея на завет от безмилостния дъжд.
Вдигна очи към Тайнън. Беше целият в кал, косата му бе разрошена, сплъстена и мокра, дрехите му бяха залепнали по тялото, зад гърба му се изливаше стихийният порой, но Крис бе невероятно щастлива, че е до него в тоя миг. Никога не бе изпитвала такава радост да види някого. Някак съвсем естествено ръцете й се протегнаха към него. Той дойде по-близо и я притисна тъй силно, че ребрата й изпукаха.
— Знаех, че ще вали. Отидох да приготвя палатките. Мислех, че щом видиш дъжда, ще имаш достатъчно разум да се върнеш обратно. Господи, Крис, ти ще ме съсипеш! Открих те абсолютно случайно!…
Тя беше толкова развълнувана от това, че всичко бе свършило благополучно, че той отново е до нея, че може да го докосне… Очите й се напълниха със сълзи.
— Знаех, че ще ме намериш — устните й обсипаха с целувки врата му. — Сигурна бях още от мига, в който усетих, че почвата се изплъзва под краката ми. Дори не разбрах кога точно заваля. О, Тай…
Той откопчи ръцете й, стисна ги в шепата си и я погледна в очите.
— Моля те, спри. Остави ме на мира. Престани да вървиш след мен, да ме докосваш по най-малкия повод, да се грижиш за мен, да ми мажеш гърба с мехлеми, да ми превързваш раните и да плачеш, когато съм ти ядосан. Не прави нищо. Моля ти се! Недей!
— Но Тай, разбери, за мен няма значение, че си бил в затвора! Може би смяташ, че аз съм от друга класа, но това изобщо не е така. Тай… струва ми се, че вече съм влюбена…
Той запуши устата й.
— Не го казвай. Дори не си го помисляй. Познаваме се само от няколко дни, след още няколко ще се разделим и повече никога няма да се видим.
— Дните не са важни. Знаеш ли колко мъже са искали да се оженят за мен? Получавам предложения по пощата. Като ходя на вечери, поне трима кандидати се изреждат още докато поднасят ордьовъра. Но никога, никой не ме е привличал. А ти, Тайнън, ти си мъжът, който желая!…
Изражението на лицето му се смени няколко пъти. За секунда той се наведе напред, сякаш за да я целуне. Но в следващия миг вече беше под дъжда, с гръб към нея.
— Не разбираш ли, че не мога! Аз не мога да те обичам! Не мога, не мога… Така че ставай! Връщаме се обратно. И ти повече никога няма да се приближаваш до мен!
Той я сграбчи за ръката и я издърпа нагоре по склона. Когато стъпиха на пътеката, тръгна напред и изобщо не я погледна. Край огъня имаше две палатки, а встрани от тях още една — неговата. Като стигнаха до лагера. Тайнън скръсти ръце пред гърдите си мълчешком й посочи нейната палатка и Крис бързо се скри вътре.
Преобличането й отне почти цял час, тъй като сълзите замъгляваха очите й. Те не секнаха през цялата нощ. Как можа да се случи точно това? С единствения мъж, когото някога е обичала.
Утрото най-после дойде. Лицето й беше червено и подпухнало, главата й пулсираше. По едно време Тайнън дойде да й каже, че ще останат в палатките, докато превали, и Крис не намери сили дори да го погледне, само кимна, свела очи.
Към обяд се чувстваше напълно изтощена от безкрайните часове, прекарани в размисъл и сълзи. Но решението й вече се избистряше.