— Ако не беше толкова невинна, дори и сега щеше да се увериш в това. Устните му започнаха да си играят с ухото й и Крис усети как се разтопява. — Ако ние с теб се любим — каза той и продължи да целува врата й, — аз ще…
— Да? — като насън попита тя.
— Ако ние с теб се любим, баща ти ще ме изпрати обратно в затвора.
— О… — Крис бе отметнала глава назад и почти нищо не чуваше. Съзнанието й беше много, много далеч. Изведнъж тя подскочи. — Какво ще направи баща ми?
— Ще ме изпрати в затвора. Крис, чуй ме! Господ ми е свидетел, че не исках да ти казвам това. Сторих всичко възможно да избягна този разговор…
Тя се дръпна и седна до него.
— Искам да чуя всичко отначало.
Тайнън въздъхна, опря се на лакът и впери поглед в нея.
— Излежавах доживотна присъда, но баща ти ме измъкна, за да те върна вкъщи. Права си, той има достатъчно пари и власт да постигне всичко, каквото пожелае. Измъкна ме, но документите са у него. Постави ми условието, че ако те докосна, заминавам обратно в затвора.
— Ще видим тая работа. Баща ми цял живот се опитва да ме командва, но това твърде рядко му се удава. Като се върнем, ще му обясним, че няма право да постъпи с нас по този начин и всичко ще бъде наред.
Тайнън пое ръцете й в своите.
— Но, Крис, погледни истината в очите! Той е напълно прав. Кой баща би желал единствената му дъщеря да си избере за съпруг човек като мен? Аз дори не съм наясно, как да се държа с теб. Не знам как се живее в имение като вашето, дори не знам как бих могъл да стоя дълго време на едно място. От мен съпруг не става и баща ти е разбрал това съвсем навреме — още преди да се запознае с мен. Искаше да е сигурен, че на дъщеря му няма да й се случи нищо, защото и двамата с него знаем, че не съм подходящ жених. Разбираш ли?
— Не — отвърна тя, без да откъсва очи от него, — аз те обичам и…
— Не, не ме обичаш. Просто години наред си била отдадена на работата си и не си имала време за мъже, а сега си решила, че остаряваш, че ти е време да се задомиш и тогава не щеш ли, срещаш мен.
— А защо не съм избрала Прескот?
Тайнън се облегна назад, намигна й и на устните му пропълзя дяволита усмивка.
— По-хубав съм.
Крис се изправи и рече:
— Мисля, че си прав. Наистина съм се заблудила в чувствата си.
Тайнън също стана, хвана я за раменете и се взря в очите й.
— Не се сърди, Крис. При други обстоятелства с удоволствие щях да те придърпам в леглото си, но не искам да се връщам в оня ад, нито пък искам да бъда нечестен с теб. Ти заслужаваш по-добър мъж от мен. Дано някой ден ме разбереш.
— Струва ми се, че те разбирам много по-добре отколкото си мислиш — заяви хладно тя. — Извини ме за нахалството, извини ме, че те преследвах, след като изрично ме помоли да не го правя, извини ме и задето ти се предложих по този начин. В бъдеще ще внимавам и няма да ти давам основания да се страхуваш, че ще се озовеш отново в затвора. Нали това желаеш да чуеш? Мога ли вече да тръгвам?
— Ти си ми ядосана. Не исках да…
— Ядосана съм на себе си и се чувствам невероятно неловко. Никога не съм се държала по този начин и уверявам те, това никога няма да се повтори. С мен повече няма да имате никакви проблеми, мистър Тайнън. Сега, ако не възразявате, бих желала да отида да си почина.
Той се намръщи.
— Но, Крис, разбира се. Наистина оценявам твоя жест, искам да кажа, след като си помислила, че физически не съм способен да…
— Никога няма да узнаем дали е така, нали? — попита Крис и излезе навън.
Седма глава
Когато стигнаха до градчето в подножието на гората. Крис вече бе изплакала всичките си сълзи и бе употребила цялата си воля, за да стои настрана от Тайнън. Както и да я заговореше, тя го отминаваше с мълчание.
Скоро Тайнън се отказа от опитите си и отново се превърна в тъмната сянка, каквато беше в началото на прехода.
Крис не търпеше и компанията на Ашър. Изпълняваше задълженията си, отговаряше едносрично на опитите му да завърже разговор и не му обръщаше внимание.
— Мислех си, че пътуването ни ще бъде по-весело — с тъга в гласа сподели един ден той, но Крис не отвърна нищо. Искаше колкото се може по-скоро да се махне от тая гора, където се бе държала като абсолютна глупачка.
Когато влязоха в градчето, утрото още не бе превалило. Улиците бяха пълни с народ, напред-назад сновяха купувачи, каубои, товареха се каруци, тичаха деца… Непознатите, появили се от мъгливата гора, бързо станаха център на вниманието.
Крис за първи път се отърси от унинието и съзнанието й се насочи към нещо по-различно от собствените й тежки мисли. Колкото повече наблюдаваше хората, толкова повече се уверяваше, че всички до един се взират в Тайнън.