Той яздеше отпред, с високо вдигната глава, вперил очи пред себе си, без да поглежда към никого и към нищо. Като минаваха покрай къщата на шерифа, един мъж влезе на бегом вътре, и само след секунда изникна шерифът, посочи Тайнън и каза:
— Внимавай! Не желая неприятности.
Тайнън дори не го удостои с поглед, просто продължи напред, без да забавя ход. Пред кръчмата стоеше предизвикателна на вид жена, която щом съзря Тайнън, хукна презглава по улицата.
Малко по-нататък стигнаха до заведение, с голям надпис „Розовият жартиер“. Двойната врата се разтвори широко и пред тях застана висока възрастна жена с яркочервена коса. Цветът в никакъв случай не беше естествен, заключи Крис.
— Тайнън! — извика жената.
Той им даде знак да спрат и отиде при нея. Крис напрегна целия си слух.
— Не трябва да идваш тук. Търсиш си белята.
Крис не чу отговора на Тайнън. Много добре знаеше, че неговият глас има качеството да се разтваря във въздуха.
След като поговори още минута-две с жената, той дръпна поводите на коня и ги поведе към хотела.
— Тази вечер ще останете тук — съобщи.
— А вие? — попита го Крис за първи път от дни наред.
— Тук имам доста приятели. Влизайте и си поискайте стая с вана. — Той се завъртя и изчезна.
Крис се обърна към Ашър.
— Каква е тази работа?
— Ваната ли? Признавам, че и аз вече съм забравил какво е това. Но като се натопите в горещата вода, веднага ще си припомните.
— Защо хората гледаха така Тайнън? Какво искаше да каже онази жена? — продължи с въпросите тя, без изобщо да обръща внимание на опитите му да остроумничи.
— Не ме интересува нищо друго освен една гореща вана, топла храна и меко легло. Никакви загадки не могат да ме трогнат, а нашият водач явно е същинска загадка. Хайде да не губим време.
Крис изведнъж усети, че я засърбяват ръцете. Историята трябваше да се разнищи докрай. Естествено, всички се взират в Тайнън със зяпнали уста, защото знаят, че е бил в затвора. Сега е моментът да научи какво е направил.
— Госпожице? Подпишете се тук — каза администраторът, след като влязоха в хотела.
Тя понечи да напише Кристиана, но внезапно се отказа и се подписа Нола Далас.
Администраторът с отегчение обърна книгата към себе си и в миг се ококори.
— Онази Нола Далас? Дето ходи в Мексико? Крис се усмихна кокетно и едва забележимо кимна.
— Но аз си мислех, че зад този псевдоним се крие мъж…
— Доста хора мислят така.
Тя продължи да му се усмихва. Веднъж тази нейна усмивка бе успяла да убеди един тъмничар да я пусне в килията на осъдените на смърт.
Ашър нервно поясни:
— Ще отседнем само за една нощ. Не разгласявайте, че сме тук.
— Разбира се, сър. Не би ми хрумнало…
Намръщен Ашър я поведе нагоре по стълбите. Крис още веднъж се усмихна през рамо на служителя.
— Според мен не трябваше да се представяте с това име. Баща ви се тревожеше, че може да имаме проблеми с Ланиър, нищо, че статията ви не е видяла бял свят.
Крис дари и него с лъчезарна усмивка.
— Просто ми беше интересно дали хората в това далечно градче са чували за мен.
— Е, разбира се, няма нищо страшно. Сега си починете добре.
Крис влезе в стаята и се изправи пред огледалото.
— Не е чак толкова зле — рече на глас. — Ваната и гребенът ще свършат останалото. Като кажеш на хората кой си и ако те си мислят, че те познават, ще се надпреварват да ти разкрият нещата, които се стремиш да узнаеш.
Тя се изкъпа и даде още малко време на администратора да разпространи слуха, после се облече и излезе. Още докато слизаше по стълбите към фоайето, забеляза извърнатите глави и насочените погледи. Знаеше, че като подмине, хората ще започнат да се смушкват и да се питат един друг:
„Тя ли е? Сигурни ли сте?“
Усмихна се вътрешно и излезе на обляната от слънце улица. Най-добрите места за клюки естествено са магазините за женска мода. Тя уверено се отправи натам.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита продавачът, но преди Крис да успее да отговори, в малкото магазинче настъпи истинско стълпотворение. Дамите прииждаха по две, по три, скупчваха се една до друга и се озъртаха трескаво. Крис застана в ъгъла и започна да пробва шапките.
— Изобщо не можеш да познаеш кой е пристигнал днес — обади се на висок глас една от госпожите и стрелна с очи Крис. — Аз естествено не вярвах, но Джими се закле, че била самата тя — Нола Далас. Преди малко си наела стая в хотела.
— Нали се сещаш, репортерката, дето се промъкна в лудницата, за да напише очерк? — намеси се друга.
— И после предупреди благопристойните жени да не се движат сами по тъмно…