Наложи си да се съвземе и се опита да се измъкне от прегръдката му, но неговата хватка не се разхлаби. Държеше я така, сякаш никога нямаше да я пусне.
— Кой сте вие? — повтори Крис. — Кажете ми какво искате! Пари много нямам, но имам една гривна, която е доста ценна. Пуснете ме и ще ви я дам — размърда се и ръцете отново се стегнаха около нея. Тя въздъхна. — Ако мислите да ме насилите, предупреждавам ви, че няма да ви се дам лесно. Уверявам ви, ще съжалявате — опита се да извие глава, за да го погледне, но той отново притисна лицето й към себе си.
„Не казвам ли това, което трябва? — запита се наум. — Да не би всъщност да подстрекавам този… този… изнасилвач?“ — тя с мъка успя да произнесе мислено думата.
Въпреки твърдостта в гласа си Крис усети, че се разтреперва. Ръцете я обгърнаха по начин, който в друга ситуация би изглеждал закрилнически.
— Баща ти ни изпрати — каза най-после мъжът и Крис почувства гласа му сякаш с кожата на лицето си. Беше дълбок, силен глас. — Двама сме. Дойдохме да те отведем вкъщи.
— Готова съм да се прибера. Но преди това трябва…
— Шт — прегръдката му беше нежна и чувствена като на закопнял влюбен. — Налага се да тръгнеш веднага, независимо дали искаш… По-късно можеш да го разискваш с баща си, но сега идваш с нас. Разбра ли?
— Но статията. Аз трябва да я…
— Крис — прекъсна я той и името й изречено от неговата уста, я накара отново да поиска да го погледне, но той задържа главата й. — Крис, необходимо е да се върнеш при баща си. Сега ще те пусна, за да се облечеш, после ще отключа Прескот. Конете ни чакат вън. Събери само най-необходимото за път. Ще пресечем мъгливата гора, така че ако имаш нещо подходящо, вземи го.
— Мъгливата гора! Но оттам никой не може да мине.
— Аз мога. Недей да тревожиш хубавата си главица. Просто си приготви багажа.
— Трябва да дам статията на Джон Андерсън.
С изненада си даде сметка, че не изпитваше кой знае какво желание да се отдели от него. По едно време усети, че ръцете й се сключват зад гърба му. Това не беше прегръдка, но не можеше да се каже и че го отблъсква.
— Кой е Джон Андерсън?
— Мой приятел и редактор на вестник. Именно той първи е заподозрял, че Хю продава оръжие на индианците.
Мъжът помръдна глава, така че лицето му се зарови в косата й. Крис бе готова да се закълне, че устните му докоснаха челото й.
— По-късно ще говорим по този въпрос. Сега трябва да тръгваме. И без това загубихме доста време. Обличай се и да заминаваме.
Крис изчака, но той не я пусна. Просто я прегръщаше и разхождаше пръсти по гърба й.
— Ще ме пуснете ли или не?
— Не ти е студено, нали?
— Не, не ми е студено. Всъщност всичко е съвсем наред. Стоя си гола — голеничка пред някакъв мъж, който твърди, че е изпратен от баща ми, и нищо чудно да е вярно, защото татко е напълно способен на такава постъпка. Та си стоя както ме е майка родила, без да мога да шавна, с един мъж, когото виждам за пръв път и който изобщо не си прави труда да ми се представи. Сега ще бъдете ли така добър да ме пуснете, за да облека нещо?
— Да — отвърна той с невероятно плътния си глас, но продължи да я притиска до себе си.
От гърлото на Крис се изтръгна вик на ярост и същевременно на безсилие.
— Тайнън, ако й навредиш, ще си имаш работа с мен — чу се предупреждение от гардероба.
През последните няколко минути мъжът вътре беше подозрително кротък.
Човекът, наречен Тайнън, я поддържа още няколко мига и после с едва доловима въздишка я пусна и се обърна с гръб.
Крис сграбчи края на кувертюрата, но реши, че всъщност няма защо да се увива в нея, тъй като непознатият се бе навел над бюрото и съсредоточено разглеждаше наредените отгоре вещи. Тя отвори лявата врата на гардероба и извади костюма си за езда.
— Трябват ми някои неща от шкафчето — рече на гърба му.
От това, което се виждаше от него, можеше да се заключи, че е висок, широкоплещест, чернокос и облечен със съвсем нови дрехи. Всичко — от ботушите до револвера бе ново — новеничко. Той не проговори, просто отстъпи, за да й направи място и веднага се втренчи в стената.
Крис извади бельото си от чекмеджето и безуспешно се опита да види лицето му. Щом се отдалечи, той пак се върна при бюрото. Тя се заоблича трескаво, с такава бързина стегна връзките на корсета си, че те естествено се оплетоха. Когато най-после бе готова, застана с лице към гърба му и заяви:
— Ето ме.
Очакваше да се обърне, но той не го направи. Мълчаливо отиде до гардероба и превъртя ключа. Отвътре излезе висок русокос мъж, който на секундата разходи очи по Крис.