Крис извади от чантата си молив и бележник и си придаде делови вид.
— Струва ми се, че познавате мистър Тайнън. Имате ли някаква представа къде се намира в момента?
Ред се изсмя.
— Доколкото знам, в момента е във ваната с три от най-добрите ми момичета.
Крис така се смути, че пусна молива, за да прикрие пламналото си лице.
Ред седна на другия край на дивана.
— О, милата! Колко време бяхте заедно?
— Само няколко дни — промълви Крис тихо, без да вдига глава.
— И вече си влюбена?…
— Ами май да — измърмори Крис, понечи да продължи, но скочи на крака и започна развълнувано да жестикулира. — Този мъж ще ме подлуди. Не ми излиза от ума… Мислех, че вие ще ми кажете нещо повече за него. Явно го познавате добре.
— Донякъде аз го отгледах. Виж, миличка, всеки Божи ден някоя жена се влюбва в Тайнън. Страшно е хубав, а и с тоя глас… Но едно ще ти кажа, той не се занимава с момичета като теб.
— Точно това ми заяви и той. О, мис Ред! — Крис рухна на дивана. — Никога не съм била влюбена, дори и сега не мога да го твърдя със сигурност, но този мъж има невероятна притегателна сила. Искам да науча всичко за него!
— Тайнън заслужава много повече от това, което му е отредила съдбата. Добро момче е, но в живота е срещал само зло. Ако ти разкажа миналото му, ще ми отговориш ли на въпроса как се е измъкнал от затвора?
— Баща ми го е отървал. Чували ли сте за Делбърт и Матисън?
— Толкова често, колкото чувам ругатни. Тайнън не може да има вземане-даване с такъв като него. Този човек е способен да го одере жив.
— Той ми е баща — поясни Крис и махна с ръка, за да спре извиненията. — Познавам го по-добре от всеки друг. Неизвестно защо е изкарал Тайнън от затвора, за да ме върне той насила вкъщи. Според Тайнън причината е, че познава мъгливата гора, но аз си мисля, че това не е всичко — Крис наведе глава. — Никога не съм срещала мъж като него. Много го харесвам. И… страхувам се, че… че му се хвърлих на шията. А уговорката с баща ми била, че ако ме пипне с пръст, ще бъде изпратен обратно в затвора.
— Казах ти, Тайнън никога не се забърква с невинни момичета. Веднъж го направи и едва не увисна на въжето. Сега щеше да е мъртъв, ако не се бяхме намесили ние…
Крис я погледна въпросително. Ред беше по-стара, от колкото й се бе сторило в началото, но кожата й беше гладка и добре поддържана. Изправи се и наля още вода в уискито.
— Обикновено не пия толкоз рано, но страшно се развълнувах. Мислех, че повече никога няма да видя Тай. Наистина го познавам много добре. Аз съм една от четирите жени, които са му били като майки.
Тя седна срещу Крис, кръстоса крака и я погледна над чашата.
— На него хич няма да му се хареса, че ти разправям тия работи, ама твойте статии много ги обичам и искам да ти помогна. Преди двадесет и девет години, току-що се бях захванала с тоз бизнес, бях още почти дете, един миньор домъкна при нас новородено бебе и ни го остави ние да се грижим за него. Тоя, миньорът, беше гаден, колкото си искаш… Никой не го понасяше. Та той донесе бебето, дори не го беше измил, беше цялото в кръв и кал, изнемощяло от глад. Ние се развъртяхме, намерихме жена да го кърми и докато живя при нас, се грижехме за него като истински майки.
— А как го е намерил гоя миньор?
— Сума време не щя да каже, ама като му дадохме да пие уиски на корем, се раздрънка. Както си вървял из гората, срещнал някаква бременна жена, която се скитала обезумяла. Родила пред очите му, сам-сама. Той за нищо на света не би помогнал на никого. Та тя прошепнала единствено: „Тайнън“ и умряла. Странното е, че онзи тип не си продължил по пътя, явно още тогава си е направил сметката да докопа нещо… Ние помогнахме с всичко каквото можахме. Но публичният дом не е място да се гледат бебета. Всички момичета го обожаваха и май доста го поразглезихме. Имахме и доста проблеми. Като навърши две годинки, му купихме костюмче и го заведохме в неделното училите. Дамите като скочиха… Сума време не вярваха, че Тай не е на някоя от нас… Стоя при мен, докато навърши шест годинки. Обичах го до лудост. Беше единственото ми близко същество на тоя свят.
— Какво стана тогава? Ред въздъхна тъжно.
— Един ден пристигна миньорът с адвокат. Каза, че по закон Тайнън бил негов и го отведе със себе си. След туй отишъл в някакъв град, качил го на една маса и го продал на търг.
Крис замръзна. Господи, как е възможно това да се случи именно с Тайнън! Тя преглътна и попита:
— И кой го купил?
— Някакъв фермер от изток. В продължение на дванадесет години нямах никаква вест от него. А тогава той вече беше мъж, какъвто го виждаш сега — строен, силен и неустоим. Накарах го да ми разкаже, какво е правил при фермера. Оказа се, че твърде скоро бил избягал. Фермерът смятал да го ползва като работно добиче… Така че той заживял сам още като съвсем малък. Пътувал насам-натам, вършил какво ли не, на няколко пъти се забъркал в ужасни каши, научил се да стреля, и то много добре. В един момент яката я загазил, но се променил. Не знам как точно, сигурно, защото един негов приятел го обесили за кражба и това може би го е стреснало. Та се поправил, ама пък толкоз пъти се отървавал на косъм… — Ред затвори очи, отпи от чашата и продължи: — Захващал се с всякакви задачи, които другите отказвали или от които се страхували. Помагал на закона, прониквал в свърталищата на престъпниците и ги обезвреждал. Но понеже след него неминуемо оставали трупове, рано или късно порядъчните хора го подканвали да напусне града им.