— Ще го получиш. Наистина ли смяташ да ожениш Нола Далас за оня?
Той се замисли, обърна се с гръб и се втренчи в чашата си.
— Длъжен съм.
— Ама не ти се ще?
— Тя заслужава много повече. Огън момиче е. Гората й допадна и изобщо не се побоя. А и работата не я плаши. Постоянно се разхожда сама, докато Прескот все клечи до огъня. Той се държи с мен като със слуга, а тя винаги се опитва да ми помогне — рече с усмивка. — Е, първият път беше малко по-различно… — той остави чашата уиски. — О, по дяволите, тя не е за мен.
— Защо да не е? Ако баща й знае, че тя те харесва, сигурно няма да те върне в затвора.
— Ами ако не стане така? Тогава какво? Не, за нищо на света няма да рискувам. Освен това тя просто си е въобразила, че ме харесва. Нали разбираш, гората… Аз се справям с всичко… Тя е самотна… Пък и нямам никаква конкуренция.
— Искаш да кажеш, че извън гората вече няма да си й интересен?
— Сто на сто.
— Знаеш ли, аз съм чела толкова много нейни статии… Тя не ми се струва вятърничава. Щом е казала, че те обича, значи наистина е така.
— И колко време ще ме обича?… Моля ти се, не ми говори врели-некипели!
— Защо не вземем да я пробваме?
— В какъв смисъл?
— Чрез Рори Сейърс.
Тайнън помълча известно време.
— Той тук ли е?
— В хотела. Какво ще кажеш да му пуснем твоята Крис?
— Тя не е моя.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Тайнън? — усмихна се Ред. — Никога не ти се е налагало да се бориш за жена. Не си ли чувал, че на тоя свят има други неща освен леглото? Случвало ли ти се е например да разговаряш повече от пет минути с жена, която не е проститутка? Бас държа, че изобщо не знаеш как да се държиш с жените извън спалнята.
Тайнън я погледна подозрително.
— Накъде биеш, Ред?
— Искам да направиш нещо, което няма да ти е особено лесно. Имам чувството, че си почти влюбен в тази Крис. Защо не я поканиш да излезете? Поговори с нея, разпитай я за работата й, за мечтите й, за нея самата… Ще ти е от полза някой ден, когато решиш да си търсиш съпруга.
— А какво ще правя, ако тя продължава да повтаря, че ме обича? Няма да се върна в затвора заради нея или заради когото и да е! И няма да допусна да ми се изплъзнат десетте хилядарки.
— Добре, с един куршум два заека. Измисли някакво занимание за вас тримата. Помогни на този Пресни да я спечели. И двамата можете да се поучите един от друг.
— А какво ще е участието на Сейърс?
— Мисля си, че Рори е много подходящ за твоята Крис. Богат, с положение, притежава обширни земи и е с буйна кръв. Гледай да внушиш на Крис да се омъжи за него. А баща й няма как да не го одобри и ти ще си получиш парите до последния цент.
Тайнън не продума, занесе чашата си при бутилката и отново я напълни.
— Не си ги представям заедно — измърмори намръщено.
— Аз пък си ги представям. Рори е много интересен и жените са луди по него. Ще поканиш на разходка Рори, Крис и избраника на баща й, какъв беше там… Прескот. Ще ги наблюдаваш и ще си мислиш за десетте хиляди долара. Това ще са най-лесните пари в живота ти.
— Не, Крис едва ли ще го хареса. Тя има вкус. Истинска лейди е, разбираш ли? Дори и бельото й е с инициали, ама не огромни и шарени като на Сузи, а едва забележими, лилави на бял фон. Освен това Крис постоянно задава въпроси, разучава хората. Всичко я интересува. Още в първите пет минути ще й стане ясно колко струва Сейърс.
— Но ти ще бъдеш там, ще предотвратяваш неловките моменти и ще помагаш на Рори, нали така?
— Крис хич не се подвежда лесно. Представи си, досети се, че ме боли гърбът и че краката ми са целите в рани от тия отвратителни нови ботуши… Свърза нещата и схвана, че съм излязъл от затвора… — внезапно Тайнън остави чашата на масата. — Виж, имам много работа. Ще се видим на вечеря.
— Добре, миличък. Хайде да хапнем в хотела и да поканим твоята компания. Може пък аз да успея да ти помогна да спечелиш десетте хиляди. Ще изтъкна пред Крис какъв очарователен мъж е избрал баща й за неин годеник. Ако искаш, ще поканим и Рори. Той създава такава весела атмосфера.
— Добре де. Ама Крис няма да го хареса. Рори е фукльо — Тайнън сложи ръка на дръжката. — И тя не е „моята Крис“.
— Твоя е, докато не намериш на кого да я прехвърлиш.
— Защо ми се струва, че ме водят за носа? Хайде, до довечера.
— В хотела, в шест — извика след него Ред.
Докато се обличаше за вечеря, Крис разгледа инициалите на бельото си. Кога ли пък ги е видял? Не стига, че толкова пъти я свари гола, ами и познава бельото й по-добре от самата нея…
Тя погали прекрасната виолетова рокля, която й бе дала Ред, и още веднъж се огледа. Дрехата подчертаваше елегантно тънката й талия и падаше леко и феерично. Крис отново се сети за чутото следобед. Тайнън беше такава странна смесица от решителност и неувереност…