Тя въздъхна за стотен път и излезе от стаята. В подножието на стълбите стояха Ашър и някакъв господин, който щом я видя, пристъпи напред и гръмко се представи като Рори Сейърс. От първия момент Крис прозря що за човек е. Принадлежеше към онзи тип мъже, с които баща й умираше да я запознава през първите осемнадесет години от живота й. Беше красив въпреки острите черти — остър нос, остра брадичка, остър син поглед, със самочувствие колкото за трима, самочувствие, за което Крис отлично знаеше, че се дължи на парите.
Тя се усмихна хладно и пое протегнатата му ръка. Рори и Ашър я поведоха към ресторанта. Вечерята беше пълен провал.
Рори не млъкна нито за миг. Разказа всичко, което се бе случило, докато Тайнън е бил в затвора, непрестанно пускаше дебелашки шеги и се смееше оглушително. Тайнън пък седеше пред огромната чиния с пържоли, нацупен като дете.
— Ти, разбира се, нищо не си чул през последните две години? — избоботи към него Рори. — Доста си бил зает, а? Имал си твърде много работа, нали? Не ти е било до вестници.
Преди Тайнън да отвори уста, Крис енергично се намеси.
— Позволете да възразя, мистър Сейърс. Мистър Тайнън е чел всички мои статии. Може би просто е подбирал какво да чете.
— Мистър Тайнън! — прихна Рори. — Ще си умра от смях!
Крис стисна зъби. Нетърпими бяха самодоволството и ехидните забележки на Сейърс. Тя се изправи с високо вдигната глава.
— Страхувам се, че ще трябва да ме извините. Имам главоболие. Мистър Тайнън, ще ме придружите ли? Бих искала да глътна малко чист въздух. Една кратка разходка ще ми се отрази чудесно.
Рори Сейърс стана и самонадеяно я хвана за ръката.
— Аз ще ви съпроводя, мис Матисън.
Крис се дръпна с цялото високомерие, на което бе способна, и отсече:
— Сър, нямам навика да оставам насаме с мъже, които не познавам достатъчно добре. Мистър Тайнън? Рори занемя от възмущение.
— Мис Матисън, боя се, че нямате представа, с кого си имате работа започна, като недвусмислено подсказа съчувствието си към нейното невежество. — Този човек…
Крис обаче неслучайно беше пропътувала цяла Америка. Умееше да се справя с какви ли не типове погледна хладно Сейърс, и заяви:
— Прекарала съм достатъчно време с мистър Тайнън и знам за него всичко, което ми е необходимо. За мен не подлежи на съмнение обстоятелството, че той има обноски на джентълмен.
Обърна се и срещна усмихнатите очи на Тайнън. Той протегна ръка.
— Дамата има вкус, Рори. Продължете вечерята си, аз ще се погрижа за мис Матисън.
Той поведе Крис навън, но щом излязоха на обляната от лунна светлина улица, я пусна и попита рязко:
— Защо се държа така?
— Защото не мога да понасям такъв тип мъже.
— Аз пък смятах, че точно такъв тип се харесва на жените. Поне на моите познати допадат именно мъже като него.
— Но ти не си срещал жена, която на осемнадесет е избягала от дома си, за да стане репортер, нали?
Той се засмя.
— Така си е. Наистина ли те боли глава? Искаш ли да се прибереш в стаята си?
Крис спря и го погледна в очите.
— Имаш ли нещо против да се разходим, ако обещая да не нахалствам?
— Да нахалстваш ли?
— В смисъл, че няма да ти задавам въпроси и няма да ти досаждам…
Тайнън я изгледа учудено, после изведнъж я придърпа към себе си в мрака. Преди тя да разбере какво става, се озова в прегръдката му.
— Крис, благодаря ти! — зашепна развълнувано той. — Благодаря ти, че направи това! Пистолетите никога няма да ме уплашат, но тия разглезени богаташи… А ти… ти ме накара да се чувствам…
— Победител? — подсказа с усмивка Крис и се опита да го погледне, но той я притискаше толкова плътно до себе си, че тя не можа да мръдне. — Deja vu — прошепна тя, долепила устни до гърдите му.
— Какво?
— Имам чувството, че това вече ми се е случвало, била съм точно в тази ситуация. Случайно да си спомняш и първата ни среща?
— Ммм… а ти как мислиш? Такова запознанство не се забравя. Все пак, Крис, мисля, че трябва да се прибираш.
Крис жадуваше да остане с него до края на живота си. Ако в тоя миг й беше предложил, щеше да яхне коня си и да го последва накрай света. Ако ще и в мъгливата гора да живеят… Но знаеше, че сега трябва да се подчини. Той не е сигурен какво изпитва към нея, а тя самата твърдо бе обещала да не му досажда.
— Добре — рече тихо, — прибирам се.
Той се отдръпна съвсем бавно, без да я поглежда. Крис колебливо пое към ъгъла, но видя, че оттам се задават Рори и Ашър, подобни на бдителни стражи, решени да прочистят света от всички онези, които според техните представи бяха измет. Тя отстъпи обратно към Тайнън и прошепна бързо: