— Целуни ме!
За частица от секундата той се взря в нея озадачено, после я сграбчи и впи устни в нейните тъй страстно и настойчиво, че тя съвършено забрави първоначалното си намерение. Дланите й обхванаха врата му, стиснаха го с всички сили. Цялото й същество се отдаде на опияняващата целувка.
— Веднага я пусни! — разнесе се басът на Рори, чийто ръце отскубнаха Тайнън от обятията й.
В първия момент Крис дори не намери сили да отвори очи. Облегна се на стената, главата й бе замаяна, сърцето й биеше до пръсване, а на лицето й грееше замечтана усмивка.
— Ще си получиш заслуженото, Тайнън — чу като насън заплашителното ръмжене на Рори.
— За теб съм винаги на разположение — незабавно откликна рязко Тайнън.
Крис неохотно се върна към действителността. Налагаше се да се намеси. Но щом се отдели от стената, усети, че всичките копчета на гърба й са разкопчани. Очите й се разшириха от смайване и тя стисна зъби. После внимателно изправи рамене и предпазливо се обърна към Рори.
— Мистър Сейърс — започна с леден глас, — не ви познавам, а след тази вечер изобщо нямам желание да ви опознавам. Не виждам, кое ви дава право да се месите в моя живот и ще ви помоля да не го правите.
— Крис, не се бъркай — обади се Тайнън. — Ние си имаме стара вражда.
— Ще се бъркам — отсече Крис тъй отривисто, че предницата на роклята й едва не се свлече надолу и тя бързо скръсти ръце пред гърдите си, за да предотврати това. Само да се измъкне от това ужасно положение, хубавичко ще натрие носа на Тайнън. Измежду всички дързости, които мъжете си бяха позволявали спрямо нея, тази беше най-небивалата. Крис почти се изкушаваше да го остави сам да се справи със Сейърс.
— Мис Матисън — укорително рече Рори, — вашето отношение ме обижда. Няколко пъти съм срещал баща ви и не допускам той да одобри факта, че този мъж ви прегръща в тъмното.
Тайнън направи крачка напред и Крис побърза да застане между двамата, като внимаваше гърбът й все пак да е към Тайнън.
— Този мъж е нает от баща ми да се грижи за мен и той прави точно това. Вие, мистър Сейърс, сте излишният тук. Току-що мистър Тайнън поиска ръката ми и аз с радост приех. Ето защо се надявам, че дори местният грубиян няма да посмее да му отрече правото на първа целувка.
— Грубиян?! Простете, мис Матисън, не предполагах, че дама като вас е способна на такава нелепа постъпка. Та той е престъпник, който… Вие нямате представа с кого си имате работа!
— Много добре ми е известно, че той е бил изпратен в затвора без доказателства за вина — с високо вдигната глава и изправен гръб Крис се приближи до Сейърс. — Известно ми е също, че не познава родителите си, нито е имал парите, които сте имали вие. Но въпреки че е без образование той говори като джентълмен и в свободното си време чете Волтер. Освен това винаги е готов да се притече на помощ. Можете ли да твърдите същото за себе си, мистър Сейърс?
Рори вирна нос и изсумтя.
— Мислех ви за истинска лейди, но съм сгрешил — той хвърли последен поглед към нея и Тайнън и надменно пое обратно по улицата.
Ашър Прескот, който не бе произнесъл и една дума, го сподири по петите.
— Той няма право да говори такива неща за теб! — възмутено възкликна Тайнън и се устреми след тях.
Крис го догони и застана пред него.
— Да не си посмял! — изскърца със зъби. — Какво означава за теб моята чест? Погледни! — Тя му показа голия си гръб.
— Крис, аз…
— От къде на къде ще разкопчаваш роклята ми?
— Ами просто по навик, нали разбираш — той се усмихна. — Дори не съм усетил.
— Навик, така ли? И всеки път като се целуваш, събличаш и дрехите?
— Хм… ами повечето от момичетата, с които съм се целувал, точно това и очакват. А и на теб май не ти беше неприятно…
— Трябваше да оставя Сейърс, да те застреля — тя млъкна ядосано и се зае да закопчава безбройните миниатюрни копченца.
— Той изобщо не може да стреля. Само дрънка. Дай да ти помогна.
Той я обърна с гръб и светкавично закопча роклята.
— Виждам, че имаш богат опит.
— Понякога на човек му се налага да се облече много бързо. Хайде, да се прибираме. Утре ще те изведа на истинска разходка.
— Нищо подобно. Утре тръгваме. Наистина Тайнън, всяко нещо си има граници. Ти не желаеш да идеш в затвора, аз пък желая да се прибера у дома. И то възможно най-скоро.
— Един ден нищо няма да промени. Виж какво, Крис, не мога да позволя да ме направиш за смях пред всички, най-малко пък пред Сейърс. Каза му, че ще се женим и поне един ден можем да разиграваме тоя театър. Искам да покажа на тия тук, че и аз съм способен да…