— Да си намериш свястно момиче? — Крис сложи ръка на гърдите му. — Тайнън, аз съм заблудила и себе си, и теб. Вероятно всичко се е дължало на обстановката в гората и на това, че се чувствах самотна. Не си давах сметка за някои неща. Сега всичко ми изглежда различно. Мисля, че е по-добре да стоим далеч един от друг. Все пак ти не бива да попаднеш отново в затвора само задето си ме целунал…
Тайнън я хвана за раменете и надникна в очите й.
— В момента Сейърс, седи в кръчмата и разправя, че Нола Далас възнамерява да се омъжи за убиеца Тайнън. И именно ти му подхвърли тая идея.
Крис се усмихна палаво и той отстъпи назад.
— Утре е неделя. Какво ще кажеш сутринта годениците да отидат на църква и след това на пикник? В понеделник тръгваме и годежът се разваля. А, как ти се струва?
— На църква? — повтори изумено той и дори и в мрака Крис видя как той пребледнява.
— На църква — заяви категорично тя и го хвана под ръка. — И хайде вече да излезем на светло, че иначе ще пострада доброто ми име, независимо дали съм сгодена или не — вече почти бяха стигнали до хотела. Крис спря и погледна Тайнън. — До утре. Усмихнете се, мистър Тайнън, уверявам ви, утрешният ден ще ви се понрави. Лека нощ, скъпи! Можеш да ме целунеш по бузата — тя се усмихна на някакъв минувач и сниши глас: — Внимавай къде са ти ръцете!
Тайнън се наведе сковано и докосна бузата й с устни. Като се изправи, погледът му срещна възмутените физиономии на три дами, разположили се във фоайето на хотела. Изведнъж той сграбчи Крис и я притегли към себе си. Устните му се впиха страстно в нейните.
Когато я пусна, тя едва се държеше на краката си.
— До утре, любов моя — рече той, намигна й, докосна шапката си и се отдалечи.
Крис си пое дълбоко дъх и поклати глава. После приглади роклята си и влезе в хотела.
— Приятна вечер — усмихна се на дамите, които я гледаха с отворени уста.
Нагоре по стълбите Крис си подсвиркваше безгрижно.
Девета глава
Пред стаята й навъсен стоеше Ашър и мяташе гневни погледи.
— Бих желал да поговорим.
— Доста съм изморена и… — Крис спря. Наумят ли си мъжете, че някоя жена има нужда от съвети, по-добре е да ги оставиш да си кажат приказката. Иначе няма да ти дадат мира. — Какво има? — попита тя и зачака лекцията.
— Страхувам се, мис Матисън, че държането ви е твърде странно и дори се опасявам, че без да съзнавате, сте преминали границата на благоприличието. Разбирам, че ви е приятно да покровителствате онеправданите, но те не винаги заслужават това. Струва ми се Крис, трябва да научите повече за мъжа, на чиято страна сте застанала. Още на шестнадесет години е бил изпечен хулиган и убил двама мъже на улицата. На двадесет вече имал повече врагове, отколкото нормалните хора през целия си живот. Можете ли да си представите, че по едно време дори се подвизавал с бандата на Чанри? Веднъж го хванали, но малко преди да го обесят, бандата нападнала затвора и го освободила. Работил е това, с което никой друг не би се захванал. Влизал е в схватки с престъпници. — Ашър набираше скорост и все повече се вживяваше в собствените си думи. — А жените, Крис… Стотици жени! За него жената не е създадена да бъде обичана. Тя е предмет, който служи за задоволяване на долни страсти. Вие говорите за любов, а този човек няма представа какво означава това. Той винаги е бил и ще си бъде измет.
Крис го гледаше мълчаливо, а той продължаваше да нарежда:
— Споменахте, че обмисляте възможността за брак, но аз се съмнявам доколко вие самата имате представа от същността на семейния живот. Това е ежедневно, ежечасно съжителство. Тайнън може и да е забавен понякога, но ето видяхте го тази вечер — кисел и намусен. Той не е способен да води разговор, не знае как да се държи сред хора, а тази жена, за която всички говорят, че му е майка, тя… тя…
Той спря и се усмихна дружелюбно.
— Знаете ли какво си мисля, Крис? Според мен Тайнън ви се струва интересен, защото около него има нещо тайнствено, мистериозно. Разберете ли веднъж какво се крие зад тази фасада, ще се уверите, че той е един най-обикновен престъпник и разбойник. На вас ви трябва съвсем друг мъж — изрече съвсем тихо той и направи крачка към нея. — Мъж, който да бъде истински съпруг. Мъж от вашата собствена среда.
Крис го погледна невинно.
— Някой като вас например?
— Мис Матисън, трябва да призная, че вие изключително много ми харесвате.
Той приближи глава и затвори очи, готов за целувка, а Крис безшумно отключи стаята и се шмугна вътре. Хлопна вратата под носа му и се закиска.
— Ха целуни ме, де! Не можеш, а?
Тя се отпусна на леглото, развеселена от вълнуващите събития и си представи утрешния пикник.