— Помогни й да се приготви. Чакам ви вън — съобщи Тайнън и преди Крис да осъзнае какво прави, излезе през прозореца.
Тя се почувства доста неловко, но русокосият направи крачка към нея и се усмихна. Беше много хубав мъж, с ясносини очи и пленителна усмивка, която вероятно бе разтопила не едно женско сърце.
— Аз съм Ашър Прескот. Съжалявам за това, което се случи — той кимна към гардероба, но като че ли явно не съжаляваше особено. Нещо повече, изглеждаше удовлетворен от развитието на събитията. — Наистина ни изпраща баща ви и нашата задача е да ви върнем при него, независимо от вашето желание. Той е много притеснен за вас.
— Съвсем в негов стил. Ще дойда. И без това вече си свърших работата тук.
Тя започна да прибира вещите си от стаята и като застана пред бюрото, разбра с какво си е играел Тайнън, докато тя се обличаше. Джобното й огледалце.
В първия миг усети прилив на гняв, но сетне сви рамене и се усмихна. Пусна огледалцето в торбата и подреди записките си за статията.
После се замисли за миг, седна и написа няколко реда на Хю Ланиър, за да обясни целта на посещението си и основанията да направи това, което счита за необходимо.
Втора глава
Крис последва Ашър Прескот през прозореца. Там, където почваха дърветата, ги чакаха два коня.
— Мис Матисън — започна Прескот, — бих желал да ви уверя каква чест е за мен да…
— Ухажването ти може да почака — чу се глас, който Крис на часа позна. Чак тогава забеляза мъжа, скрит в сенките.
Двамата се подчиниха незабавно.
Крис и Ашър яздиха един до друг през цялата нощ и след това през целия ден. Провираха се между дървета с огромни стволове, заобикаляха селца и колиби, индиански и на бели заселници, минаваха край лагери на дървосекачи и ловци. Движеха се все на югоизток, като избягваха срещите с хора. Пътеките, които следваха, понякога бяха толкова тесни, че трябваше да водят конете за поводите. Тайнън винаги вървеше далеч пред тях, определяше посоката, оглеждате следите и налагаше темпото. Само веднъж спряха. Тайнън изсвири тихо и Прескот отиде да види какво става. Като се върна, обясни, че група дървосекачи са насядали да обядват и трябва да ги изчакат.
Ашър извади някаква торба и манерка и подаде на Крис парче сушено месо.
Тя облегна глава на едно дърво, тялото й трепереше от изтощение.
— Мисля, че нещо не е наред с този ваш Тайнън — заяви, наблюдавайки русокосия през клепките си. Понякога информацията се получава по-лесно като демонстрираш безразличието си към нея. — Сигурно е уродлив или прекалено грозен, та затова го е страх да се покаже.
— Той съвсем не е мой — обидено отговори Ашър. — Ако принадлежи на някого, то е на баща ви.
— Знаете ли защо минаваме през мъгливата гора? — опита друга тактика Крис. — Толкова се заобикаля…
— Така е — съгласи се Ашър, вперил поглед в далечината.
Крис имаше опит във въпросите и отговорите и бе развила някакво шесто чувство. Винаги отгатваше лъжата. Този човек може би не лъжеше, но в никакъв случай не казваше цялата истина.
Преди да успее да зададе следващия си въпрос, се чу още едно изсвирване и Ашър покорно скочи на крака и събра багажа.
— Кажете ми, някой успял ли е да види мистър Тайнън? — попита тя, докато възсядаше коня.
Ашър изглеждаше озадачен.
— Вие защо толкова се интересувате от него?
Крис наблюдаваше как Ашър се мята на коня си. Явно беше, че му отива повече да се вози на карета.
— Такава ми е професията! Знаете ли защо баща ми е избрал именно него?
Ашър сви рамене.
— Сигурно защото има опит. Той е странна птица… Като че не понася никого около себе си. Винаги си слага постелката далече от другите, язди сам, не обича приказките. И на мен ми е чудно откъде го е намерил баща ви.
— Понеже си го познавам, съм сигурна, че истината едва ли ще е за пред хора.
Когато се прибере, хубаво ще поговори с баща си за това нелепо отвличане.
Към залез-слънце чуха отново изсвирване и Ашър тръгна напред. След няколко минути се върна с два коня.
— Не му ли предложихте да починем малко? — попита Крис, като се прехвърляше на отпочиналия жребец.
— Естествено, че му предложих — въздъхна уморено Ашър. Изглеждаше определено по-изтощен от самата нея. — Но не трябва да спираме. Тай иска да стигнем долината и тогава ще направим бивак за цял ден.
— Тай… — измърмори Крис.
През следващите няколко часа тя дълго мисли какъв може да бъде този тайнствен мъж, изпратен от баща й, за да я отвлече през страховитата гора, която според индианците се населява от духове. И кой е пък Прескот? По-неопитен е и от нея… Какво ли цели баща й?