Крис разполагаше с предостатъчно време да търси отговор на безбройните въпроси, които валяха един през друг в главата й. Ездата продължи и през цялата нощ. Мислите й я поддържаха будна и разсейваха изтощението, сковало тялото й. Вече два дни и две нощи не беше мигвала.
По едно време, когато Крис усети, че започва да се унася и няколко пъти едва се задържа на коня, й се стори, че между дърветата проблясва светлина. Тя премига, за да се разсъни и се увери, че не сънува. В далечината ги очакваше огън.
— Иначе Тай нямаше да позволи да се приближим толкова — Крис изсумтя под нос и погледна спътника си, който дремеше на седлото. — Мистър Прескот, погледнете!
Само при мисълта, че най-после ще стъпят на твърда земя, двамата пришпориха конете си. Още преди да спрат, Крис развърза постелката, прикрепена за седлото, пусна я на земята, скочи върху нея и след миг вече спеше.
Нямаше представа колко време е минало. Нещо я разбуди. Тя отвори натежалите си клепачи. Все още бе тъмно, но през клоните на дърветата се процеждаше зората и Крис забеляза неясния силует с широкопола шапка, който се движеше безшумно край конете.
Все тъй в просъница Крис го проследи с очи и когато той тръгна към нея, тя още не се бе събудила напълно.
Мъжът приседна до нея и я прегърна, сякаш това бе нещо съвсем естествено. Като сънено дете тя се отпусна в обятията му и се усмихна замечтано.
— Отвила си се — прошепна той с онзи глас, който проникваше до всяко кътче на тялото й. — Ще изстинеш.
В един момент, докато той оправяше одеялата, й се стори, че устните му почти докосват косата й. Тя отново се усмихна и промълви:
— Лека нощ, Тай.
Следващия път, когато се събуди, бе вече съвсем светло и Крис помисли, че сигурно сънува, защото наоколо всичко бе като в приказка. Над главата й сплитаха клони високи дървета и през тях проблясваше слънцето. Всичко бе потънало в зеленина и мек мъх. Сякаш се намираше на прага на рая. На няколко метра от нея спеше Ашър Прескот. Стори й се, че тя е единственото живо същество на цялата земя.
Изправи се безшумно и се протегна. Загадъчната гора бе неподвижна и безмълвна. Пред нея бе това, което минаваше за пътека — едва забележима пролука в храстите. Бяха дошли отдясно, така че тя пое в обратна посока.
Беше само на един хвърлей от огнището, но в мига, в който то се скри от погледа й, Крис се почувства съвсем сама. Продължи да върви по горския килим и след малко й се счу бълбукане на вода. Малко по-нататък видя и самия поток, който ромолеше напевно и щедро обливаше плоските речни камъни. Изведнъж тя си спомни с копнеж за ваната, в която така и не се потопи преди два дни. Защо не я оставиха поне да се изкъпе… А може би те точно това щяха да направят, ако не беше отворила гардероба. Щяха да си стоят вътре и да я наблюдават…
Крис потръпна от възмущение при тази мисъл и хукна към бързея. След миг дрехите й представляваха малка купчинка на брега. Водата беше ледена и в първата секунда дъхът й секна, но желанието да се изкъпе бе по-силно от всичко друго.
Вече се канеше да излиза и тъкмо се чудеше с какво ще се избърше, когато видя, че по пътеката се задава Прескот. Тя изхвърча, грабна дрехите си и се втурна към гората, където налетя не на друг, а на самия Тайнън.
Изненадата ги остави без думи. Той плъзна ръце по гърба й, после отстъпи крачка назад, за да я огледа по-добре.
— Мис Матисън, ще ви позная и накрай света — рече усмихнато.
Крис се отскубна и се скри зад едно дърво. Започна да се облича с разтреперани ръце.
— Водата е прекалено студена — продължаваше развеселено той, — но разбира се ми е приятно да ви погледам как се къпете, миналия път нали не успях… Но все пак мисля, че за в бъдеще трябва да се съветвате с мен. Не бих искал да се разболеете.
Крис не можеше да измисли какво да каже. През безкрайния път тези два дни се питаше какъв е този човек и защо постоянно крие лицето си. Ето сега само миг й беше достатъчен, за да установи, че той е най-красивият мъж, когото е виждала — изключително мъжествен, с искрящи сини очи и гарвановочерна коса.
След като се облече, Крис се показа иззад дърветата. Той седеше на земята, с гръб към нея. Представата й за него бе толкова различна. Снощи, когато я зави грижовно, дори си помисли, че е способен да се държи с нея бащински. Но сега, като срещна погледа му, разбра, че се е излъгала.
Крис се приближи, но той не се обърна и тя го заобиколи и застана пред него. Главата му беше наведена и шапката отново скриваше лицето му. Крис се настани насреща му.
Тайнън не я погледна, но след малко заговори тихо:
— Мис Матисън, постоянно ви сварвам в неудобно положение, без да го желая. Уверявам ви, че е абсолютно случайно. Не бих искал да оставате с погрешни впечатления. Баща ви ме нае, за да ви върна при него. И това е единственото, което възнамерявам да направя.