Трета глава
Крис седеше, загледана в шапката му и си мислеше колко странно е всичко наистина. Този човек на два пъти я накара да се чувства глупачка, държа я в обятията си, при това гола, отвлече я, без да му мигне окото, а ето че сега тя изпитва нужда да го успокои. Протегна ръка да го докосне и забеляза, че китката точно под маншета на ризата му е разранена.
— Боли ли ви? — сепнато попита тя.
В следващата секунда той бе на крака и преди Крис да се опомни, вече бе стигнал потока и викаше Прескот. Така и не разбра с какво го е засегнала.
— Ето я — каза той, като се появи отново, следван по петите от русокосия.
Колкото и малко да го познаваше, Крис бе сигурна, че истинският му глас е по-различен.
— Вече се познавате, нали, мис Матисън? Това е Ашър Прескот. Той е приятел на баща ви и ще ни прави компания, докато вървим през тази безкрайна гора. Аш, защо не заведеш мис Матисън за риба? Няма да е зле да хапнем нещо прясно. После ще съберете дърва за огън — Тайнън леко побутна Ашър.
Русокосият се усмихна ведро на Крис и й подаде ръка.
— Какво ще кажете за тази идея? Чух, че по тия места имало сьомга.
Крис се смути. Изобщо не й се искаше да прекара остатъка от деня с Прескот, но никой не я питаше за мнението й. Нямаше избор, това явно бе нагласено. Тя погледна Тайнън, но той отново беше обърнал гръб.
— Ами защо не, наистина? — рече, като се облегна на протегнатата ръка. Когато се изправи, от Тайнън нямаше и следа.
Двамата с Ашър се върнаха в бивака, където ги чакаха две мулета с нови запаси.
Прескот й подаде въдица и те се спуснаха обратно към бързея, после надолу по брега, но без да се отдалечават много.
— Идеята ваша ли беше или на мистър Тайнън?
— Не бих казал, че той може да бъде наречен мистър Тайнън. Но нека говорим за нещо друго. Доколкото разбрах, работите към някакъв вестник. Вярно ли е, че сте самата Нола Далас?
— Това е псевдонимът ми — съобщи лаконично Крис и ловко метна въдицата. Цял живот бе прекарала в щата Вашингтон и ловеше риба от съвсем малка.
— Не исках да ви засегна — Ашър изглеждаше смутен. — Просто като чете статиите ви, човек си мисли, че са писани от много по-възрастна жена или може би дори от мъж. Наистина ли сте направили всичко, което е описано в статиите ви?
— Без нито едно изключение.
— Дори сте се появили като танцувачка, с розово бельо?
Крис се усмихна при спомена.
— Ама ме изхвърлиха още на втория танц. Не ме бива много.
— Но какво значение има това, след като сте способна на такива смели предизвикателства?
— Кажете, мистър Прескот — заговори все тъй усмихната Крис, — как така се озовахте тук с нас? Защо ви е избрал баща ми — та вие не познавате местността?
— Това е работа на Тайнън — той отговаря за животните, храната и нашата сигурност.
— А вие?
Аш я дари с пленителната си усмивка.
— Моята единствена задача е да се грижа пътуването ви да бъде приятно.
— Разбирам — кимна Крис и впери очи в потока. Но всъщност нищо не разбираше. — С какво се занимавате, мистър Прескот?
— Наричайте ме Аш. Не се срещаме на прием. Крис се опита да не си спомня как именно се бе срещнала за първи път с Ашър Прескот и продължи да съзерцава водата.
— Притежавах дъскорезница, но миналата година стана пожар и тя изгоря до основи.
Крис го погледна и забеляза, че мускулчетата на лицето му нервно потрепват. Явно още не бе превъзмогнал шока.
— Но сигурно вече сте започнали нещо ново? — попита, изпълнена с искрено съчувствие.
— Всичко, което имах, бе вложено там. След пожара не ми остана абсолютно нищичко — след минута Ашър срещна погледа й и леко се усмихна. — Но имам основания да се надявам, че съдбата скоро ще стане по-благосклонна. Вижте! Май кълве. Да ви помогна ли?
— Ще се справя.
Наистина на въдицата й се мяташе едра сьомга. До един час вече бе уловила шест-седем, докато Ашър хвана само две малки рибки.
Той се засмя на това, че тя беше набавила прехраната и двамата като приятели се отправиха обратно към лагера.
Тайнън беше стъкмил малък огън, но самият той не се виждаше никъде.
— Бих искала да поговорим по един въпрос, мистър… Аш — започна Крис, докато ловко чистеше рибата. — Щеше ми се да го обсъдя с вас двамата, но неизвестно защо все не мога да ви сваря заедно… Бях отседнала при Хю Ланиър, защото трябваше да проверя сведенията, че той е замесен в едно изключително жестоко деяние.
— Жестоко? Не е ли твърде силно казано?