— Не искам да ви досаждам, тъй като знам, че изпълнявате онова, за което ви е наел баща ми, но… — тя се поколеба, преди да произнесе името му — но, Тайнън, мисля, че малко топла храна няма да ви се отрази зле, затова настоявам да дойдете с мен. Ако ми откажете, гарантирам ви, това пътуване ще ви се стори ужасно неприятно.
Той отвори уста да продума, но само се усмихна и тя почувства как сърцето й се обръща. Цялото му лице се озари от усмивката и на Крис й хрумна, че този мъж може да подчини на волята си всяка жена.
— Не мога да устоя на такава покана. Ще ви последвам.
— Не, ще идем заедно. Кажете, защо сте минавали оттук преди? Кой е проправил просеките?
— Хареса ли ви риболова с Аш? Той е изключително приятна компания. През целия път на идване помощта му беше неоценима, нищо не можеше да му се опре. Освен това се справя отлично с конете. Всички, с които се запознахме, веднага го харесаха. Предполагам и с вас е така.
— Ами да… — неуверено отвърна тя. — А как се свързахте с баща ми?
— Аш се познава с него от доста отдавна. Странно е, че досега не сте се срещали. Бащата на Аш е натрупал състояние някъде на изток. Уверен съм, че Аш е наследил способностите му.
Крис го изгледа озадачено. Какви ги говори този човек?
Но той само се усмихна и сега тя се запита дали често използва тази усмивка, за да затвори устите на жените, щом заговорят неща, които не желае да чува.
Крис също му се усмихна. Ако Тайнън я познаваше по-добре, щеше да разбере какво означават пламъчетата в очите й. Току-що бе приела предизвикателството. Ще открие кой е този Тайнън — само с малко име, без фамилия.
Четвърта глава
— Трябва да поговоря с вас — започна Крис в момента, в който Тайнън се настани край огъня и взе една риба.
Разправи му същото, което вече бе обяснила на Ашър относно вината на Ланиър за убийството на мисионерите. Той не я прекъсна нито веднъж, всъщност не каза и дума.
Когато тя млъкна, той си облиза пръстите и я погледна.
— Сега искам да чуя това, което премълчахте. В първия миг Крис се сепна, после се усмихна.
— Истината е, че мистър Ланиър беше много мил с мен, докато му гостувах. Жена му също е изключително симпатична, така че изпитвам угризения, дето го разобличавам по този начин. Разбира се, няма и съмнение, че всичко е абсолютно вярно, но когато излезе наяве, черно на бяло, страхувам се, че животът на мистър Ланиър ще бъде доста променен.
— Да му е яка гърбината — допълни Тайнън, като я гледаше втренчено.
— Така че аз оставих писмо, в което му разкрих намеренията си.
Настъпи продължителна пауза. Най-накрая Тайнън се обади:
— Значи щом си подадем носа от тази гора, там ще ни чакат хората на Ланиър със заредени пушки, готови на всичко, за да предотвратят статията да види бял свят.
Крис кимна.
— Налагаше се да постъпя така. Налагаше се да дам на Ланиър шанс да избяга, а трябва да направя всичко възможно статията да стигне до вестника. Разбирате ли ме?
Тайнън се изправи.
— Разбирам само, че един мъж трябва да изпълнява дълга си, а вие, мис Матисън, имате нужда от помощ, каквато аз нямам право да ви предоставя. Началник е Прескот, аз съм само водач. Следвам инструкциите и толкоз. Благодаря за обяда, а сега ще отида да проуча пътя пред нас. И не ви съветвам да тръгвате сама.
Той се обърна, взе един малък пън и го хвърли настрани. Почвата изглеждаше напълно устойчива, но дървото проникна през дебел слой изгнила шума, клони и трънаци и хлътна на няколко метра дълбочина. Нямаше нужда Тайнън да пояснява какво означава това. Една погрешна стъпка и меката зеленина те обгръща завинаги.
Крис остана сама, изпълнена с възмущение към мъжкото съсловие.
— Жените също са длъжни да правят някои неща, мистър Тайнън — сопна се тя на заобикалящите я дървета и почна да събира съчки за огъня.
Крис си стоеше в бивака, водеше безсмислени разговори с Ашър и повече не спомена за Хю Ланиър. Когато Тайнън се върна, тя го погледна, но той не й обърна внимание. От този момент нататък тя възкликваше очаровано при всяка дума на Ашър. Всъщност обмисляше как да се измъкне и от двамата. Редакцията на Джон Андерсън се намираше в подножието на мъгливата гора. Ако успее да намери кон и го пришпори с все сила към града, ще може да се върне преди залез-слънце. Ако има повече късмет, ще е в лагера дори преди да забележат, че я няма.
— Ще ида да се поразходя — съобщи по едно време на Ашър.
— Ще ви придружа.
— Не, благодаря — Крис го удостои с ослепителна усмивка. — Трябва да свърша някои неща — тя вдигна вежди. — Женски неща, нали разбирате?…