Женските тайни винаги вдъхват респект у хора като Прескот.
— Естествено.
Крис се отдалечи, скри се в храсталаците и зачака. Не след дълго и двамата напуснаха бивака.
Никой не би могъл да оседлае кон по-бързо от Крис Матисън. Горкото животно подскачаше уплашено и се изправяше на задните си крака.
— Бъди послушен — успокои го тя. — След малко хубавичко ще потичаме.
— И в каква посока, мис Матисън?
Крис се завъртя и впери непримиримия си поглед в Тайнън.
— Ще отида при Джон Андерсън и ако на вас ви се ще да ме спрете, ще се наложи да ме вържете и да ме пазите ден и нощ. Няма да можете да мигнете, няма да…
— Разбирам — прекъсна я той и Крис забеляза веселите искрици в очите му. — Къде се намира този Джон Андерсън?
— При благоприятно стечение на обстоятелствата ще се върна още по светло.
— А как възнамерявате да се справите с пушките на Ланиър?
— Ще яздя с всички сили и ще се моля да не ме улучат.
Тайнън постоя малко, без да откъсва очи от нея, след това извади пистолета от кобура и провери дали е зареден.
— Може пък да успея да помогна с нещо. Накъде сме?
Крис възседна коня си.
— На югоизток. Редакцията на Джон е третата сграда вдясно, като се излезе от гората, а сестра му е омъжена за доктора на градчето.
— По-безопасно ще е да се свържем с нея. Можете ли да яздите?
— Мога да ида където пожелая — тросна се Крис, но доста скоро се усъмни в думите си.
От скоростта на Тайнън изтръпваше. Конят й също.
Тя бе напрегнала цялото си тяло, за да го направлява.
Щом дърветата свършиха, Тай не намали ход, а продължи все тъй бясно по пътя. Крис очакваше да ги посрещнат пушечни изстрели, но всичко беше съвсем тихо. След като се увери, че е безопасно, той обърна коня и спря.
— Ще заобиколим и ще влезем в града от другата страна. Ти ще останеш при складовете и ще стоиш там, докато се появя. Конят ти ще е някъде отзад. Аз ще занеса статията на сестрата на Андерсън. Като ме видиш, че пристигам по улицата, хукваш, яхваш коня и дим да те няма. Аз ще съм зад тебе. Ще се справиш ли?
— Да — рече Крис, като стискаше коня с колена. — Но ако те хванат със…
— Не се тревожи за мен, а за това как ще изпълниш заповедите ми. Като се ядосам, съм по-лош и от куршумите.
— Да, сър — отговори с усмивка тя, а Тайнън й намигна, после отново обърна коня и продължи напред.
Когато пред очите им се появи новото градче с единствената си улица, набраздена от коловози и осеяна с кални локви, те спряха. Тайнън се втренчи напред, после каза:
— Тук са.
— Как разбра?
— Много хора се навъртат пред къщите. Не правят нищо, само се оглеждат с ръце на кобурите. Дай статията — той я пое, сложи я в пазвата си и погледна Крис. — Гогова ли си? Помниш ли какво се иска от теб?
— Не е кой знае колко сложно.
— Но е жизненоважно.
Той я поведе към другия край на града. Движеше се близо до къщите, като държеше Крис откъм вътрешната страна. Иззад един ъгъл изникна каруца и Тайнън на секундата метна Крис на своето седло и я прегърна грижовно.
— Още ли ти е толкова лошо, мила? — попита на висок глас. — Така е, нали знаеш, първо дете…
Щом каруцата се изгуби, Тайнън я върна на нейния кон.
— Чакай тук — рече, като наближиха складовете. Отпред имаше платформа за разтоварване. Крис чакаше пред нея и подскачаше при всеки шум. Без Тайнън смелостта й сякаш се бе изпарила.
— Ето я — чу го да казва след няколко минути. Той излезе с още един мъж и посочи към нея.
— Просто не издържа повече — Тайнън я вдигна във въздуха и я сложи да стъпи до него. — Първото е. Много й е зле. Нали нямате нищо против да ме изчака тук, докато ида за лекар?
— Иска ли питане? Ама аз имам осем и знам, че докторите нищо не могат да направят. Само чакане му е майката.
— Щом тя си мисли, че докторът ще й помогне, ще го извикам — Тайнън почти я смачка в прегръдката си.
— Разбира се. Хайде, моето момиче, ела да седнеш вътре. Ще може ли някъде до прозореца, че да ме вижда, кога ще дойда? Така ще й е по-добре.
— Разбира се, разбира се.
Тай я положи на стола пред прозореца към улицата.
— Не забравяй да изглеждаш нещастна.
Когато той излезе, Крис се отпусна назад и се постара да не й личи колко втренчено следи движението долу. Отсреща стояха двама мъже. И двамата имаха пушки, а ръцете им не се отделяха от прикладите, сякаш всеки момент ще стрелят на месо. Крис нямаше какво да се преструва. Цялата трепереше като лист. Невъзможно бе да не си даде сметка, че се страхува преди всичко за Тайнън. Той не беше замесен в тази история, нямаше причина да рискува живота си, но точно това правеше.