— А кой е вашият наследник?
— Кристиана! — ревна насреща й Матисън. — Къде ти е възпитанието?
— Съжалявам, мистър Матисън. Професионално изкривяване. Просто си помислих, че историята е много заплетена и интересна.
Самюъл сложи длан върху ръката на Матисън.
— Няма нищо. Въпросите не ме разстройват. Имах син, но той изчезна при едно плаване преди много години. Може и да е глупаво от моя страна, но и до ден-днешен не съм се разделил с надеждата да го открия. Но дори и това да не се случи, Бейнард няма да получи нито цент.
— Той като че ли и сега има много нари.
— Каквото има, натрупал го е чрез кражби, измами и убийства.
Крис наведе глава над чинията си.
— Мистър Тайнън — продължи Самюъл, — ще възразите ли, ако погледна крака ви? Имам опит.
Тайнън изненадано повдигна вежди.
— Вижте първо Пилар.
— Разбира се — Самюъл се усмихна.
— Знаете ли… — започна замислено Крис, като местеше очи от единия към другия.
— И как можа да напишеш такива неща за клетия Хю Ланиър? — прекъсна я боботещият глас на баща й. — Обвиняваш го в едва ли не в най-ужасните престъпления на века.
Крис въздъхна и отново се впусна да обяснява каква е истината.
Двадесет и пета глава
Дори и през нощта Крис не успя да се измъкне от баща си. Искаше й се да поговори с Тайнън, но той изглеждаше постоянно зает. Не можеше да се отърве и от Ашър. Той я следваше навсякъде. Явно правеше всичко възможно да покаже, че е изпълнил задачата си и скоро ще има сватба. Непрекъснато повтаряше:
— Хапни си още една бисквита. Крис, знам колко ги обичаш… Да не ти е хладно там? Ела, седни по-близо до огъня…
От друга страна Тайнън неизменно се обръщаше към нея с „мис Матисън“ и докосваше с пръсти шапката си, сякаш току-що са се запознали.
— Добре ли се държа с теб? — попита строго Дел, когато тя за десети път се намръщи на обърнатия му гръб.
— Ти как си го изкарал от затвора?
— Нямам намерение да ти разкривам тайните си. Изкарах го и това е всичко, което ти е необходимо да знаеш. Той ли ти каза, че е бил в затвора?
— Сама се сетих и започнах да го подпитвам. И на кого смяташ да разкажеш тайните си? На твоя избраник?
— Доста си подпитвала. Разбираш ли се с Ашър?
— Общо взето. Направи ми предложение, ако това е било част от плана…
Дел замълча и после рече тихо:
— Време ти е да създадеш семейство и да ме дариш с внучета.
— Точно такова е и моето желание.
Те не си казаха повече нищо и започнаха да се приготвят за лягане. Дел отиде при командира на отряда, който го съпровождаше, и разпореди цяла нощ да има постове. Крис се уви в едно одеяло и проследи с очи баща си, който отиде да говори с Тайнън.
— Изглежда доста окумуш — обади се до нея Самюъл. — Дел спомена, че е бил осъден за убийство.
— Да, но не го е извършил той, или поне не е виновен за смъртта на човека, заради чието убийство са го пратили в затвора. Наистина Тайнън се справя с всичко.
— Вас не ви ли беше страх от него?
Крис го погледна смаяно.
— На Тайнън мога да доверя живота си, както и живота на хората, които обичам. Той е добър, внимателен, мъдър, но никога не е имал късмет в живота. Въпреки това той има високи идеали и човек винаги може да разчита на него — тя млъкна смутено и след малко добави: — Нито за миг не съм се страхувала от Тайнън.
Усмивката на Самюъл Дайсън проблесна в мрака.
— Разбирам. Лека нощ, мис Матисън. До утре — той се отдалечи, като си подсвиркваше.
На следващия ден Матисън вдигна на крак целия лагер много преди изгрев-слънце. Крис отвори едно око и видя, че Тайнън товари багажа на конете. Тя веднага отметна одеялото и отиде при него.
— Добро утро — поздрави го усмихната.
Той не само не я погледна, ами и се премести от другата страна на коня. Крис го последва.
— Иди свари кафе — измърмори той под нос. — Ще ни трябват няколко галона.
— Тай…
Той се завъртя към нея.
— Слушай, Крис, всичко свърши. Ти се връщаш в твоя свят, а аз в моя. Ти отново си богатата наследница, а аз — бившият затворник. Всичко свърши. Сега иди да направиш кафе.
Очите на Крис се наляха със сълзи.
— Не е свършило, Тай. Ти знаеш какво изпитвам към теб.
Тайнън сложи ръце на раменете й. Конете ги скриваха от погледите.
— Крис, аз ти казах, че нищо няма да се получи. Казах ти го от самото начало. В момента ти може и да си мислиш, че си влюбена в мен, но всъщност не си. Ти обичаш приключенията, но обичаш също и разкоша на бащиния си дом. Почакай и ще видиш. Само след две седмици, през които ще си отишла на пет бала и ще си се сдобила с няколко нови рокли, изобщо няма да ме помниш. Ако се появя в къщата ти, първата твоя мисъл ще бъде, че ще изцапам паркета или мебелите. И през ум няма да ти мине, че някога си вярвала в обичта си към мен.