— Колкото и да ми е приятно да присъствам на любовната ви препирня, налага се да ви прекъсна. Струва ми се, че кръвта ми изтича.
Крис изгледа тържествуващо Тайнън, който се мъчеше да каже нещо, но от устата му не излизаше нито звук. В този момент с гръм и трясък на полянката долетя Дел Матисън, следван от облак прах. Цялата ярост, на която бе способен, а тя никак не беше малка, всеки миг щеше да се стовари върху дъщеря му.
— Какво стана? — обади се Тайнън, за да предотврати тирадата.
Сам успя да седне, а Крис се втурна към коня си за бинт.
— Аз стрелях първи и той падна. Помислих, че е мъртъв, затова се приближих до него. Беше син на брат ми и го познавам от бебе. Дълго време не спирах да си мисля, че в това момче има надежда, но майка му не спря да му мъти главата и да го настройва срещу мен. Каквото и зло да стореше, тя все повтаряше, че има право да върши каквото пожелае. Мразеше ме от цялата си душа.
— И е предала своята омраза на Бейнард — рече Крис, като подаваше на Тайнън бинтовете.
Той разкъса ризата, за да открие раната. Беше малко под рамото, болезнена, но не сериозна. Сам се облегна на Крис, докато Тайнън го превързваше.
— Да, а неговата омраза се оказа дори още по-силна. Преди малко твърдеше, че ще ми покаже какво нищожество съм. Но вече всичко свърши.
— Как точно стана? — попита Тай.
— След като го раних, отидох при него. В ръкава му беше скрит малък пистолет. Използва последния си дъх, за да ме застреля.
Крис се надвеси над Сам и го целуна по челото.
— Но всичко свърши и вече можем да се прибираме вкъщи.
Сам пое ръката й, погледна Дел и каза тихо:
— Точно това исках.
Крис понечи да попита какво означават думите му, но Дел започна да раздава инструкции за тръгване.
Погребаха Бейнард на мястото, където бе паднал при дуела и отгоре поставиха скован набързо кръст. Хората му постепенно се пръснаха из гората и след като Самюъл остана няколко минути при гроба, пътуването на юг продължи.
Крис си мислеше, че би трябвало да изпитва облекчение, задето скоро ще стигнат у дома и вече няма да бъдат обезпокоявани от никого, но колкото повече наближаваха, толкова повече тягостното й чувство растеше и сковаваше гърдите й. Още малко и Тайнън завинаги ще изчезне от живота й.
По едно време Ашър приближи коня си и тръгна успоредно с нея. Започна да се възхищава на природата и се отдаде на спомени. Впусна се да разказва премеждията им от потеглянето от къщата на Хю Ланиър, та до днес. Когато описа първата им среща в спалнята й, умишлено извиси глас, за да не би случайно Дел Матисън да пропусне най-пикантната подробност. Крис кимаше разсеяно, макар че мимоходом си отбеляза как Прескот се бе появил едва след като опасността изчезна.
На втория ден Тайнън заяви на Дел, че наближават ранчото на Пилар и той би искал да я заведе до вкъщи.
— След като дъщеря ви си е вече при вас, аз също ще ви напусна тук — добави той с гръб към Крис.
— Ние можем да те изчакаме — отвърна Дел, — или пък да правим компания на двама ви.
— Не, сър. Задължението ми бе да върна дъщеря ви и аз го изпълних. Бих искал да се оттегля.
Матисън се замисли над думите му.
— Дел — обади се Сам, — какво става с освобождаването му?
— Да, да — измърмори той и започна да рови из документите в багажа си.
Тайнън пое скъпоценния лист хартия.
— Благодаря, сър. Надявам се, че се справих със задачата.
— Парите, Дел? — отново напомни Сам.
Крис се чувстваше като на тръни. Очакваше всеки миг Тайнън да каже, че ще вземе и нея, че за него тя означава повече от всички пари на света, че е готов да рискува връщането си в затвора, само и само да бъдат заедно.
Тайнън обаче дори не я погледна. Баща й сякаш не бързаше да извади кожената кесия и още повече удължаваше този мъчителен момент.
— Тук има десет хиляди долара — рече най-накрая. — За толкова се бяхме споразумели, нали?
— Да, сър — Тайнън се ръкува с него. — Ако имате нужда от мен, на ваше разположение съм. Мистър Дайсън? — той се извърна към него и докосна шапката си.
Крис затаи дъх, но погледът на Тайнън просто премина през нея. Той кимна, отново докосна шапка по свойствения си вбесяващ начин и промърмори:
— Довиждане, мис Матисън.
След това се обърна и отиде при Пилар.
Крис беше като зашеметена. Не можеше да повярва на очите си. Смътно забеляза, че Пилар й маха с ръка.
Изведнъж тя излезе от вцепенението, наведе се напред и грабна пистолета от кобура на баща си. После невъзмутимо го насочи в гърба на Тайнън.
— Какво правиш, за Бога! — извика Дел и блъсна ръката й.
Куршумът изсвистя на педя от главата на Тайнън, но той дори не трепна и спокойно продължи по пътя си. Матисън издърпа пистолета.