— От всичките глупости, които си вършила… — той млъкна, защото Крис скри лице в шепите си и избухна в сълзи.
Господи! Наистина не бе означавала нищо за него!… Наистина парите са били в дъното на всичко!…
Както винаги Дел беше безпомощен пред женските сълзи. Огледа се смутено и се покашля. На помощ му се притече Сам. Изравни коня си с този на Крис и я прегърна.
Тя бързо се овладя, избърса очи и ги вдигна към баща си.
— Прости ми. Готова съм — Крис ясно усещаше смутените погледи на всичките мъже около нея.
— Виж, ако искаш да… — опита се да я успокои Дел.
— Тя вече е добре. Нали? — обади се Сам. — Мисля, че можем да тръгваме.
Крис го погледна с признателност.
Няколко минути по-късно всички отново бяха на път.
Двадесет и шеста глава
Крис отпусна книгата в скута си и опря глава на дървото зад малката каменна пейка. Вече две седмици откак се бе върнала у дома и вече бе сигурна, че повече никога няма да си отиде. Няма да ходи в Ню Йорк, няма да пише статии, няма да оправя света. Ще се омъжи за Ашър Прескот и ще живее тук до края на живота си.
Тя въздъхна и затвори книгата. Вече бе казала на Ашър и сега оставаше само да уведоми и баща си. Неизвестно защо не й се искаше. Той, разбира се, ще е много доволен, че поне един път е изпълнила неговото желание и все пак Крис постоянно отлагаше този момент.
— Най-добре ще е да приключим с въпроса — рече на себе си и стана. — Макар че всъщност всичко едва сега започва. До края на дните си ще бъда мисис Прескот — добави мрачно.
Крис си пое дълбоко въздух, изправи гръб и тръгна към къщата. На входа се размина със Самюъл Дайсън, който живееше тук откак се бяха завърнали и вече бе като член на семейството. На няколко пъти Крис се беше замисляла дали да не сподели тревогите си с него, но нещо я възпираше.
Тя почука на кабинета на баща си.
— Влез — чу се гласът му, който както винаги звучеше ядосано.
През целите две седмици той бе постоянно навъсен и сърдит. Често изобщо не й продумваше, сякаш тя бе причината за лошото му настроение.
— Какво има? — хладно попита той, като вдигна глава от писалището.
— Искам да ти кажа нещо, което, уверена съм, ще те зарадва.
Той не отвърна, само въпросително повдигна едната си вежда.
— Приех предложението на Пресот. Сватбата ще е след една седмица.
Крис очакваше изблик на радост, но лицето на баща й се свъси още повече. Пак ли не успя да му угоди?
— Така и никога няма да ми дариш щастие — той се изправи и закрачи из стаята. Исках да си стоиш в къщи, ти хукна да оправяш света. Исках да се ожениш за истински мъж, но ти дори и това отказа да сториш.
Крис премина смаяно.
— Но аз се омъжвам за този, който ти сам си избрал. Нали затова го изпрати…?
— Глупости! Изпратих ти Тайнън. Исках той да бъде твоят съпруг.
— Тайнън? — повтори изумено тя, сякаш за пръв път чуваше името. — Но ти си казал, че ако ме докосне, ще го върнеш обратно в затвора…
Дел Матисън въздъхна тежко, приближи се до една от библиотеките и извади бутилка уиски. Наля си щедро и на един дъх пресуши чашата. Когато отново погледна дъщеря си, вече се бе овладял.
— Отлично знам, че никога не си се съобразявала с волята ми, затова реших, че мога да те накарам да изпълниш желанието ми, ако те оставя да си мислиш, че целта ми е точно обратната. Изпратих ти двама мъже. Единият — малодушно мамино синче, дето едва се държи на коня, а другият — мъж в пълния смисъл на думата. Надявах се, че ще имаш мъничко разум да избереш този, когото трябва. А за да направя играта малко по-интересна, поставих пред теб и няколко препятствия.
Крис нямаше да е дъщеря на Дел Матисън, ако не бе наследила поне малко от буйния му прав.
— От всичките ти гадни, долни номера, този е най-отвратителният! — викна тя. — Измислил си цялата история около Тайнън, за да предизвикаш любопитството ми…
— Няма значение какво съм направил, след като е постигнало точно обратния ефект. Ти си предпочела това… този… Нито веднъж ли не ти хрумна, че единственото, което го интересува, са парите ти?
Крис стисна зъби, за да не избухне.
— Чудесно знам какво го интересува. Но за сведение, именно твоят избраник ме отхвърли, а не аз него. Твоят истински мъж не желае да има нищо общо с мен.
— А ти какво стори, за да си навлечеш неговата неприязън?
Крис затвори очи, за да не се разпиши от ярост и безсилие.
— Нищо не съм сторила. Всъщност причината да се омъжвам за Прескот е, че съм бременна от Тайнън.
От тази новина баща й онемя. След няколко неуспешни опита да каже нещо той най-накрая избухна: