— Още днес ще го доведа. Ще го накарам да…
— Нищо подобно няма да правиш! Не желая да се омъжа за човек, който не ме иска.
Матисън тежко се отпусна на стола зад писалището.
— Но Прескот…
Крис седна срещу него.
— Ашър иска зестрата ми, а аз искам детето ми да има име. Всичко се нарежда идеално.
Баща й като че ли грохна пред очите й.
— Със Сам си мислехме, че сме предвидили абсолютно всичко — унило подхвърли той. — Не виждах никакво слабо място. Как сме се заблудили…
— Какво общо има мистър Дайсън?
— Сам е дядо на Тайнън. Всъщност истинското име на Тайнън е Самюъл Джеймс Дайсън трети.
Сега бе ред на Крис да загуби дар слово.
— Какво? — възкликна тя. — Как се казвал? Това е невъзможно! Тайнън не знае нищо за родителите си.
— То и Сам разбра доста скоро.
— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш за какво става въпрос? Ти кога си научил? Когато го измъкна от затвора, знаеше ли?
— Естествено. Иначе бих ли оставил единствената си дъщеря в ръцете на престъпник? — той се облегна назад и поклати глава. — Едва ли вече има някакво значение, планът ни рухна. Сам все още се надява Тайнън да се върне, лично аз вече престанах да вярвам.
— И си помислил, че той не идва, защото аз съм се провинила пред него, така ли? — възмути се от все сърце Крис. — Кажи ми, как си научил за Тайнън?
— Със Сам се познаваме от много години — Дел се усмихна. — Той беше един от обожателите на майка ти. Но ето, тя бе жена със здрав разум. Знаеше кого да предпочете… Както и да е. Сам се ожени малко след нас и скоро му се роди син — също Сам. Всичко щеше да е наред, ако брат му не се бе оженил за онази усойница. Сам забогатя бързо, но до каквото се докоснеше брат му неминуемо се проваляше. Жена му вдигаше денонощни скандали и когато се роди синът й, видя надежда за своите амбиции.
— И това е бил Бейнард — прекъсна го Крис.
— Да, майка му години наред живяла с мисълта, че той ще наследи цялото богатство на Дайсън, защото Сам втори нямал деца. В един момент обаче той и жена му решават да заминат за щата Вашингтон, за да разгледат някакво имение и така и не се връщат.
— Били са убити — промълви Крис. — Тай каза, че майка му е имала три рани от куршум.
— Сам можел единствено да предполага какво е станало. Чул, че сина и снаха му изобщо не са успели да стигнат до Вашингтон, защото корабът, с който пътували, потънал. Дълго време мислел, че все пак ще се наложи да завещае всичко на Бейнард, колкото и да не му се иска. Но преди шест години случайно го посетила една приятелка на снаха му — жената на Сам втори, и попитала как е детето на Лилиан. До този момент Сам изобщо не е знаел, че ще има внук. — Матисън изгледа язвително дъщеря си. — Понякога родителите последни научават какво гласят собствените им деца — той скръсти ръце върху писалището. — Така че през тези шест години Сам обърна наопаки цяла Америка, за да разбере родила ли е снаха му и каква е съдбата на бебето. Е, открил го преди три години и това е твоят Тайнън. Решихме, че майката е изрекла „Дайсън“, но старият чул „Тайнън“.
— А кой ги е убил?
— Сам смята, че е дело на майката на Бейнард. Сигурно по някакъв начин е разбрала, че наследникът е на път и е платила на някого.
— Значи тогава, когато подслушвах в имението на Хамилтън. Бейнард е говорел за Тайнън.
— Вероятно. Бейнард изпитвал същата луда ненавист каквато и майка му. Сам направил огромна грешка, като му казал, че най-после е открил следите на внука си. Един ден Бейнард се промъкнал и откраднал всички документи. После отишъл във Вашингтон, за да го открие първи. Доста от премеждията на Тайнън през последните няколко години са резултат от намесата на Бейнард.
— Всъщност той ни е отвлякъл именно за да се докопа до Тайнън, нали?
— Не сме сто процента сигурни, но все пак със Сам стигнахме до извода, че той е знаел за… симпатиите на Тайнън към една от вас, но не е бил наясно към коя точно, така че ви е отвлякъл и двете.
Няколко мига Крис обмисли чутото и после отново засипа баща си с въпроси:
— Но защо сте изградили този заплетен план за мен и Тайнън? Защо Самюъл Дайсън не го е освободил от затвора и не го е прибрал вкъщи? Защо сте замесили и мен?
— Сам познаваше внука си само от слуховете за него. Беше чул за всяка престрелка, сбиване или обрана банка, беше в течение на всичките му похождения из публичните домове — Дел бе вперил поглед в Крис, но тя не продума. — Искаше да разбере що за човек е неговият внук. Страхуваше се да не би да прилича на Бейнард. Освен това и двамата хранехме надеждата да се сродим.
— Така че използвахте мен! — очите й засвяткаха гневно. — За вас съм била като опитно зайче.