— Мислех, че трябва най-после да срещнеш мъж на място не като ония контета и мошеници в Ню Йорк — той извиси глас. — Да вземат жена на работа!… От всичките глупости, дето…
— Няма смисъл да започваме отново. Ако си искал да се запозная с него, можел си да го поканиш на гости и да ни представиш един на друг. Но не, ти скалъпи най-идиотския фарс… Заплашил си го с връщане в затвора, ако само се приближи до мен, на всичкото отгоре ни натресе този досадник Прескот да се влачи подире ми и да ми се лигави.
— Но сега ти искаш да се омъжиш за пето.
— Нямам друг избор. Мъжът, който ти си избрал за мой съпруг, не желае и да чува за семейство. Самата мисъл го хвърля в паника.
— Това той ли ти го каза?
— Да. Молих го да се оженим, но той отказа. Надявам се, ще се радваш да узнаеш, че що се отнася до мен, пъкленият ти план се увенча с пълен успех. Аз наистина се влюбих в Тайнън или Сам трети или както там му е името и то от мига, в който го видях. Но той искаше от мен само… само това, което получи и сега аз нося в утробата си последствията на своята слабост.
— Той е изоставил жената, която носи неговото дете?
— Естествено аз не съм му казала.
Матисън се изправи.
— Ще го намерим и ще го принудим да се ожени за теб. Той не може да постъпи така с дъщеря ми.
— Ако го направиш, ще напусна този дом и кракът ми повече никога няма да стъпи тук, нито ще ме видиш, нито ще чуеш за мен или за детето. За нищо на света няма да се натрапвам на човек, който не ме иска. Обяснила съм положението на Ашър, той се съгласи да се ожени за мен и ще даде името си на детето. Мисля, че всичко ще е наред.
— Наред! Не съм предполагал, че внукът на Сам ще постъпи по този начин.
— Той каза, че го прави заради мен и може би наистина си вярва. Не ставал за съпруг, щяла съм да бъда по-щастлива с друг…
— Но той би могъл да се научи! Аз как се научих?
Крис бе забила очи в пода.
— Не ми се говори повече. Тайнън не ме обича. Колкото и да ви се е искало на вас двамата със Сам, той не се влюби в мен. След една седмица ще се омъжа за Ашър, ще си гледам детето си и сигурно никога повече няма да видя Тайнън. Да не говорим, че при неговата способност да си навлича неприятности вероятно вече е в някой затвор. Сега, ако не възразяваш, бих искала да си почина.
Тя се изправи и излезе.
Двадесет и седма глава
— Наистина ли смяташ, че имаш моралното право да си облечена в бяла рокля? — попита Ашър на пейката в градината. — Искам да кажа, не си ли просиш клюките и подмятанията?
Крис не си направи труд да отговаря. Всъщност сама го бе помолила да се ожени за нея и постепенно той започна да разкрива истинската си същност. Щом научи за бебето, направо побесня от това, че е преспала с „оня разбойник“, както сам се изрази и не пропускаше случай да й натякне този факт. Споразумяха се, че когато детето се роди уж преждевременно, той ще може да се пъчи наляво и надясно, че е съблазнил дъщерята на Дел Матисън три месеца преди сватбата.
— Няма ли вече да почне да ти личи? — продължи да се заяжда той.
За миг Крис затвори очи.
— Как бих могла да знам? Не съм имала дете. Баща ми не ти ли е намерил някаква работа за днес? Нали щеше да му ставаш помощник?
— Тази сутрин не мога. Фредериксън продава една великолепна кобила и трябва да я огледам още веднъж, преди да я купя.
— Но тази седмица вече купи два коня…
Ашър се изправи и я погледна отвисоко. Крис прочете мислите му. Той спасява честта на Дел Матисън и тази благородна постъпка му отваря всички врати.
Прескот не се занимаваше с абсолютно нищо и Крис подозираше, че изобщо не възнамерява да работи. Ще си живее из имението на баща й, ще харчи парите му и няма да си мърда пръста.
От друга страна, баща й изобщо не се интересуваше от поведението на бъдещия си зет. Гневът към Крис му пречеше да мисли за каквото и да било. Самюъл пък я гледаше с безгранична тъга, така че тя рядко напускаше стаята си.
— Мислех този кон да е за теб — прекъсна мислите й Ашър, — като се роди детето на оня, ще имаш нужда от кон.
Крис стисна зъби. Пред хората той винаги й казваше „бебето ни“, но когато бяха сами, винаги го наричаше „детето на оня“.
— Да, разбира се. Ще ми трябва кон.
Готова бе да каже всичко, само и само да се отърве от него. Докато го гледаше как се отдалечава Крис помисли, че най-добре ще е, след като роди, да замине на изток. Бебето ще има баща, но няма да се налага тя да го търпи всеки Божи ден.
Крис направи опит да се съсредоточи в книгата, но нищо не можа да спре сълзите й. Тя хукна към къщата, заключи се в стаята си и прекара още един ден в плач.