Денят на сватбата бе мрачен и потискащ. Небето бе причерняло от облаци, от които всеки момент щеше да се излее невиждан порой. Мисис Сънбъри помагаше на Крис за роклята.
Едва ли някога е имало по-тъжно обличане на булка. Старата готвачка подсмърчаше, а по страните й се търкаляше сълза подир сълза. Още от мига, в който за пръв път видя Ашър и чу заповедите му, тя се настрои срещу него и сега не спираше да повтаря: „Майка ти нямаше да го хареса…“, „За половин месец е изхарчил два пъти повече отколкото баща ти за цяла година…“, „Все още не е късно, момичето ми.“
Крис полагаше върховни усилия да се владее. Нагласи воалите, вдигна високо глава и излезе от стаята. Мисис Сънбъри я последва с хълцане.
Във вестибюла пред стълбите я чакаше баща й. Подаде й ръка, без дори да я удостои с поглед. Ярост лъхаше от всяка бръчка на свъсеното му лице. Самюъл Дайсън тръгна след тях, като правеше жалки опити да се усмихва, но от това като че ли изглеждаше още по-нещастен.
Крис едва не извика в лицата им, че ако не се бяха намесили, това може би нямаше да се случи. Ако не бяха заплашили Тайнън със затвор, той може би щеше да погледне на нея с други очи…
Тя премига, за да отпъди сълзите.
Не, той просто не я обича и никога не го е било грижа за нея.
Църквата бе претъпкана. Много от присъстващите Крис не бе виждала от детството си, а други изобщо не познаваше. Всички погледи се устремиха към нея, когато с баща й стъпиха на пътеката. Пред олтара тържествуващ стоеше Прескот.
— Сигурно си мисли какви жребци ще купи утре — изсумтя Дел. — Знаеш ли защо се е разорил преди няколко години?
— Не ме интересува — просъска Крис. — Ти си го избирал.
— Само като база за сравнение. Мислех, че имаш поне малко акъл да се сетиш.
— Аз имах, но Тайнън нямаше.
— Можеше да…
— Да му родя близнаци? — тя го прониза с поглед.
Свещеникът започна церемонията и чак сега Крис в пълна степен осъзна какво върши. Обещава да обича, почита и милее за този мъж до края на дните си. Сълзите я задавиха и от устата й не излезе звук, когато дойде време за нейния отговор. Наложи се пасторът да зададе въпроса три пъти. Ашър бе готов да я удари, а гостите започваха да се споглеждат озадачено.
В този миг, докато Крис призоваваше на помощ волята си, започна суматохата. Вън проеча изстрел и изведнъж църквата се изпълни с мъже размахващи пушки. Те нахълтваха през прозорците, изкъртваха вратите. Двама се бяха скрили в горната галерия и сега се изправиха с насочени към тълпата револвери.
— На твое място щях да си трая, мистър — подвикна един от натрапниците към Самюъл, който бе пъхнал ръка в жилетката на костюма си.
Двадесетината неканени гости заеха места край ъглите, до входовете и пред олтара, докато всички други стояха като вкаменени.
Крис се озърна смаяно и в този момент откъм задния вход отекна тропот на подкови. Ездачът, като че ли не бързаше за никъде.
Изведнъж на пътеката изникна Тайнън, яхнал снажен дорест жребец и с ръка върху дръжката на пистолета. Изглеждаше така, сякаш е излязъл на сутрешна разходка.
Той спря насред църквата и небрежно започна да свива цигара.
— Не мога да позволя това да се случи, Крис — подхвърли невъзмутимо и наплюнчи бялата хартийка.
Крис направи крачка към него, но баща й я изпревари.
— За да вземеш дъщеря ми, ще трябва първо да се ожениш за нея.
— За това съм дошъл — Тайнън все още не бе срещнал погледа на Крис. Навиваше цигарата бавно и съсредоточено, сякаш това бе най-важното нещо на света.
Дел се върна до Крис и рече на пастора:
— Продължаваме. За дъщеря ми ще се ожени ей този каубой.
— Но как… — понечи да възнегодува Ашър, ала Матисън го хвана за ухото като непослушно хлапе и го заведе до най-близкото свободно място.
— Можете да сядате — изкомандва присъстващите Дел, сякаш нямаше нищо по-естествено от това младоженецът да е на кон пред пастора. — Вие също! — ревна Матисън на новодошлите. — Свалете си шапките!
Те се подчиниха. В църквата се разнесе шепот и тук-таме — приглушен смях. После всички седнаха. Крис погледна пастора, който бе пребледнял и не знаеше откъде да започне.
— Може би, ще е добре да побързате, че животното може да оскверни олтара — пошушна му Крис. — Името на господина е Самюъл Джеймс Дайсън трети, по прякор Тайнън.
— Да, да — смотолеви пасторът и се изкашля.
Този път отговорът не създаде никакви проблеми на Крис. Нейното гръмко и категорично „да“ разсмя всички присъстващи. Щом дойде редът на Тайнън, тя се обърна назад, за да наблюдава изражението при споменаването на името му.
Тайнън озадачено смръщи вежди, хвърли поглед на Самюъл, който кимна утвърдително, после за пръв път откак бе влязъл в църквата срещна очите на Крис.