— Да — рече той и ръкоплясканията за малко да съборят сградата.
Крис извика с всички сили: „Алилуя!“, хвърли воала си към пейката, на която седеше Ашър и се затича към Тайнън. Той й подаде ръка и я издърпа на седлото пред себе си. Сред овации, радостни викове и изстрели във въздуха те изхвърчаха навън.
Крис се беше вкопчила в него, а той препускаше все по-бързо и по-бързо. След двадесет минутен галоп Тайнън най-после спря и я свали на земята. Още след първата целувка роклята й се оказа разкопчана до талията.
— Чакай, чакай — каза той, като я отдели от себе си. — Никой ли не ни преследва? Не се ли интересуват вече от нас? Къде е баща ти? Няма ли да изпрати хайка?
— Само за да ни предаде благословията си — отвърна тя и отново приближи устни до неговите.
— Не, стой. Защо пасторът ме нарече „Дайсън“?
— Защото така се казваш. О, Тайнън, имам да ти разправям толкова неща!… Знам кои са родителите ти… Самюъл ти е дядо… Ще имаме бебе… Тай, какво те накара да дойдеш?…
Тайнън се отпусна на земята и я погледна объркано.
— Нищо не разбирам. Баща ти ще ме изпрати ли в затвора?
— Само ако ме изоставиш.
— Ох, недей така — изпъшка той, когато Крис прекара ръце по гърба му.
— Ранен ли си? Какво се е случило?
— Лестър Чанри отново ме спипа — Тайнън се ухили.
— И какво измисли този път?
— Дадох му от един от камъните на миньора и му казах къде има още.
— Значи сега клетият Чанри ще трябва да се справя със стария.
— Двамата ще се харесат от пръв поглед. Сигурен съм — Тайнън плъзна устни по раменете й. — Ако наистина никой не ни преследва и вече сме женени, не е ли време вече за първата брачна нощ?
— Но още е светло! — с престорен ужас възкликна Крис.
— Докато те нацелувам, вече ще се е стъмнило.
— Е, щом е тъй — може.
— Утре ще ми разкажеш всичко… — той се усмихна. — В момента имам да мисля за по-важни неща.
Без да я изпуска от обятията си, Тайнън се метна отново на коня и се понесе в галоп. Цялата долина се огласи от радостните му викове „Ще имаме бебе!“ и от звънливия смях на Крис.