Етан Маскелин — прочут иманяр, метафизик, престъпен главатар, психопат. Поредният от хората, поискали да притежават Янти, за да използват странната ѝ дарба да открива съкровища. Животът ѝ бе низ от подобни връзки. Янти бе тази, която печелеше пари, за да могат двете с майка ѝ да преживяват след войната в Ивънсроум. Бяха избягали от холерната епидемия, като работеха за един иманяр и контрабандист. Но флотът на император Хю бе сложил край на незаконните операции. Прекараха я през Инквизицията, а после я натовариха на кораб за Етугра с хиляди други военнопленници. Един господ знаеше какво можеше да стане с тях, ако Хана не бе познала Грейнджър сред тъмничарите.
Имаше смесени чувства относно факта, че Грейнджър ѝ е баща. Макар да им бе дал подслон, той се бе опитал да я продаде на хаурстафите, което едва ли бе изненадващо. Това бе станало преди да е наясно със способностите ѝ — преди да осъзнае колко е ценна. Но тогава бе вече твърде късно. Новината за тайната ѝ сила бе стигнала както до Етан Маскелин, така и до водачката на хаурстафите Браяна Маркс.
И така за пореден път животът на Янти се беше променил заради нуждите и желанията на другите. Хаурстафите я бяха отнели от Маскелин по същата причина, поради която Маскелин я бе отмъкнал от Грейнджър, а след това се бе опитал да си я върне, като бе бомбардирал двореца им. А сега Грейнджър се бе върнал, за да я отведе в Ел. Безкраен цикъл.
Янти бе решила, че ѝ стига. Беше ѝ омръзнало да прави това, което другите искат от нея. Беше ѝ писнало да е тяхна играчка. Когато бяха осъзнали мащабите на силата ѝ, хаурстафите си бяха дали сметка каква заплаха може да е за целия им начин на живот. Но вместо да се опитат да я привлекат на своя страна, бяха решили да я убият. В килията за мъчения бяха проникнали в ума ѝ толкова навътре, че бяха отключили нещо в нея. Докато се бяха опитвали да разберат ума ѝ, без да искат, бяха задействали друга, още по-могъща способност. И Янти бе прибягнала до нея — с разрушителни последици. В гнева си бе поразила своите мъчители и бе дала на унмерите възможност да избягат от затвора.
Когато се сети за Паулус Марквета, сърцето ѝ неволно затуптя. В него виждаше сродна душа. И той като нея знаеше какво е да си бил поробен. Беше сигурна, че не би я съдил за това, което бе направила.
Не би я презирал.
Ако можеше да разчита на нечия прошка, то бе само от този унмер.
От своя принц.
Спря при един храст, под който растяха цветя — толкова бели, че приличаха на скреж. Познаваше уханието им от детството си в Ивънсроум, но не можеше да си спомни как се казват. Постоя над тях няколко минути: изпълваше дробовете си с аромата им, наслаждаваше се на свежестта им.
А после долови наблизо някакво движение. Едно от копията на баща ѝ се навърташе наоколо. Премести съзнанието си в ума му и видя обкованите му с метал ботуши да пристъпват в меката почва. Изведнъж се озова в друга част на гората. Беше странно да се прехвърли в съзнанието на едно от тези магьоснически творения — съвсем различно от това да е в ума на друг човек. Всички сетива присъстваха, но липсваше нещо. Нещо неопределимо. Янти погледна през очите му, осъзна, че се е приближил твърде много до нея, и побягна.
Не беше трудно да избяга от това и останалите копия и скоро се озова в тясно дефиле в усамотена част на гората. Магьосническите двойници на Грейнджър бяха някъде на запад — близо до една от артилерийските позиции, където теренът бе по-проходим заради многобройните пътеки, Янти знаеше, че оттук ще стигне по-бързо до двореца. От време на време чуваше откъслечни изстрели. Вероятно ловци. Усети недалеч от нея да притичва елен и когато затвори очи и насочи съзнанието си нататък, видя свят, изпълнен с птици и насекоми и озарен от мека светлина.
Още няколко часа се скита из гората, докато най-сетне, когато слънцето клонеше към хоризонта, стигна до скалната тераса над бившия хаурстафски дворец.
Дим продължаваше да се кълби над разрушеното източно крило, където снарядите на Маскелин бяха превърнали в развалини прекрасната фасада и високите прозорци. Дворцови стражи и прислужници разчистваха останките в търсене на оцелели. Няколко редици мъже и жени си предаваха камъни и ведра с прах и мазилка — трупаха ги встрани от разрушеното крило. Янти с изненада забеляза между тях и неколцина унмери.
Откъм гората се зададоха унмерски конници, предвождани от принц Марквета. Нямаше как да не го познае заради яркорусата коса и царствената му осанка. Принцът слезе от коня и се приближи до един от работниците. Каза нещо на стражниците, обърна се и даде знак на хората си да слязат от конете.