Янти се изненада, когато принцът и охраната му се присъединиха към останалите. Опасенията ѝ, че долу може да я посрещнат враждебно, взеха да се разсейват.
Час по-късно, когато Янти се появи откъм гората, те продължаваха да разчистват разрушенията.
Принцът и унмерските конници бяха подпъхнали тежък метален лост под един масивен отломък и се опитваха да го вдигнат. Марквета бе целият в прах и пот и в първия миг я погледна разсеяно. Ала в следващия я позна и втренчи поглед в нея. Унмерските конници също вдигнаха глави, пуснаха лоста и се втурнаха към захвърлените наблизо лъкове.
Янти осъзна, че все още е облечена с хаурстафска роба, и каза:
— Спрете. Няма да ви направя нищо лошо.
Унмерските конници продължиха да я гледат с нескрито опасение. Но после очите на Марквета се разшириха от изненада и той възкликна:
— Това си ти. Янти! Момичето от моите сънища.
Тя кимна смутено.
— Но баща ти…
— С баща ми не сме на едно мнение относно моето бъдеще — каза тя.
Младият принц слезе от купчината отломки и изтупа ръце. Докато я приближаваше, в очите му се долавяше любопитство.
— Най-сетне имам възможност да поговоря с теб — каза той. Улови я за ръката, усмихна се и неочаквано коленичи пред нея.
— Благодаря ти, скъпа Янти. Ние, унмерите, сме ти ужасно задължени за това, което направи за нас.
Янти се изчерви. Всички я гледаха.
— Използваме сънищата, за да разговаряме с нашите покровители — продължи принцът. — Със съществата, които вие наричате старите богове. Бях в един такъв сън, когато се срещнахме. Ти прекъсна разговора ми.
— Съжалявам — каза тя. — Не исках…
— Няма за какво да съжаляваш. Боговете са доста досадни. Не и ти обаче. Помня всичко съвсем ясно. Много се радвам да видя, че на живо си дори по-хубава.
Страните на Янти пламнаха.
— Благодаря ви, принц Марквета.
— Наричай ме Паулус — каза той и ѝ целуна ръка. — А сега, кажи ми, Янти — къде е баща ти? Предполагам, че те търси.
Изтощеният Грейнджър нямаше друг избор освен да позволи на енергобронята да върши цялата работа. Металният костюм придаваше енергичност на движенията му и го правеше нечовешки силен. От процепите между брънките струеше светлина и го обгръщаше в сфера от пъстроцветна дъга. Ботушите му тупкаха приглушено в меката почва и оставяха дълбоки дири — вероятно сега тежеше колкото трима яки мъже. Докато тичаше, задели част от претоварения си ум да контролира осемте копия.
Използваше ги, както би използвал отряд войници. Петима разпръсна напред и настрани, за да образуват нещо като далечен защитен периметър. Останалите привика към себе си. Искаше да са наблизо — още три остриета в случай че възникне нещо непредвидено.
Не спираше да търси Янти, но засега нямаше и следа от нея.
Скоро наближи двореца, където — чрез едно от копията си — бе срещнал принца и унмерската му свита.
Гората на запад бе озарена от ярка слънчева светлина, която изглеждаше замъглена в периферията на полезрението му, и той реши, че с очите му става нещо. Но долу, в клисурата, през която бяха минали конниците, все още бе сенчесто. Усещаше под краката си мекия влажен мъх. Нареди на копията да излязат от гората и да тръгнат по пътеката, където почвата не бе толкова мочурлива.
Не беше изминал много, когато проехтя изстрел.
Един куршум рикошира в бронята му и отлетя със свистене към дърветата. Не от неговата броня. Отне му няколко секунди да осъзнае, че е попаднал в едно от копията. През това кратко време на объркване проехтяха още два изстрела. Куршумите удариха нагръдника на двойника и още преди той да реагира, подсъзнанието на Грейнджър бе поело контрола и го накара да извика на фантома да намери прикритие, докато същевременно събираше сведения от останалите, за да уточни откъде стрелят.
От ето там!
Бяха залегнали зад един дънер на склона, на стотина метра от местоположението му. Хаурстафски стрелци — най-вероятно разузнавачи или войници, излезли на лов. С леки карабини. Разполагаха с отлична възможност за обстрел на пътеката и за засада на минаващи пътници, но вниманието им в момента бе насочено към гората на изток, където едно от копията на Грейнджър бе залегнало зад камък. Изглежда, не бяха забелязали останалите.
Грейнджър усети, че другите фантоми пълзят наоколо, за да обкръжат стрелците. Той ли им бе наредил да го направят? Не се сещаше. Мислите му бяха объркани. Изведнъж установи, че се намира на десетина метра по-надолу по пътеката, без никакъв спомен да се е придвижил дотам. Зави му се свят. Само още десет и щеше да излезе на открито пред стрелците. В миг на краткотрайно объркване си помисли, че това не е копие, а той самият, че някой друг е поел контрола над него.