Дали не го използваха, за да им отвлекат вниманието? Да насочат стрелбата към него?
Опита се да събере волята си във фокус.
Пукот.
Нещо го удари в окото и го събори назад. Зеленикаво-златистата слънчева светлина изпълни небето над него. Докато се обръщаше, мярна опръскана с кръв папрат, по която бяха полепнали парченца от мозък и собствения му череп. Падна. Лицето му се зарови в земята, усети кал между зъбите си, мирис на гора и мека почва, а също и че нещо се стича по врата му. Неговата кръв? Устата му бе пресъхнала — остра болка пълзеше нагоре по врата.
Но ето че отново се намираше в подножието на хълма, стиснал меча, докато утихваше ехото на изстрела, който го бе убил в другия край на гората. Унмерският меч леко потрепери, докато запращаше унищоженото копие в небитието. А после потрепери отново и в гората, на пътеката, се появи ново копие. Магьосническото творение просто изникна насред въздуха, появата му бе придружена с леко бръмчене и слаб повей. То погледна Грейнджър с изцъклени очи, обърна се и се затича нагоре по хълма.
И този път Грейнджър не помнеше да му е давал нареждане да го прави.
„Спрете — мислено каза той на двойниците си. — Останете по местата си.“
И се затича.
Защо? Накъде?
Спря и се огледа объркано.
Чу вик и най-сетне осъзна, че е изгубил всякакъв контрол. Седна на земята и започна да се смее. Пред очите му изникваха и се меняха образи — облещени очи и кървяща плът. Стоманените цеви на карабините прегънати с едно стисване на ръкавиците. Вече не беше на открито в горските покрайнини, а между дърветата и сред тревите. Сякаш виждаше някаква огромна призма, с множество различни отражения. Сенки и нажежени до болка слънчеви петна. И някъде сред всичките тези накъсани образи стана свидетел на жестокото избиване на хаурстафските стрелци.
Пусни меча.
Искаше да го пусне, но не можеше.
Пусни меча!
Част от съзнанието му продължаваше да моли ръката да пусне меча. Ала друга част не спираше да използва оръжието горе на хълма — в три, четири, шест ръце. И тази част отказваше. Той изпъшка безсилно. Не можеше да направи нищо, докато копията му насичаха на парчета нещастните стрелци. Призмата от множество образи се обагри в червено.
Настаниха Янти в апартамент, от който се виждаше градината за медитация в западния двор. Апартаментът бе принадлежал на високопоставена хаурстафска служителка и Янти са зачуди дали принцът е спрял избора си на него заради сходството в ръста между Янти и нея. Всичко в гардероба ѝ ставаше все едно е шито за нея.
На сутринта почна да изпробва дрехите в гардероба — дрехи на жена, която вероятно бе убила. Освен големия избор на хаурстафски роби имаше и други дрехи: рокли в златисто и сребристо, блузи от паяжинова коприна, кожени ловджийски дрехи и обувки, обковани с благородни метали. В ракла от драконова кост в ъгъла имаше безчет накити и бижута.
Но колкото и да бяха красиви дрехите, нито една не ѝ се понрави достатъчно. Изпробваше ги, поглеждаше се в огледалото и се чувстваше виновна. Как би могла да изпита удоволствие след това, което бе направила? Стоеше насред стаята и разглеждаше разхвърляните наоколо тоалети. После ги събра безцеремонно, натика ги в гардероба и влезе в банята. Свали парцаливата мръсна роба и се изми с вода и сапун в легена.
Слугите ѝ донесоха плодове и закуска и тя седна да похапне на елегантната стъклена масичка край прозореца. Светлината, струяща през стъклото, караше масата да сияе като обсипан със скреж шубрак.
Янти не можеше да се отърве от напрежението и вината, че тъкмо тя е причината за разрушенията в двореца. Ръката ѝ се плъзна несръчно по масата, събори чашата и кафето се разля върху скъпия килим. В паническото си желание да почисти по-бързо тя бутна и вазата, която изтрополи върху стъклената повърхност, падна на пода и се пръсна на парчета.
Янти замръзна, дишаше тежко.
Когато след малко се появи прислужница, откри Янти приведена над масата да я бърше със салфетка.
— Моля ви, госпожице — каза момичето. — Оставете на мен.
Янти я погледна.
— Съжалявам… Без да искам…
— Принцът ви вика.
Янти я погледна изненадано.
— Долу в градината — каза прислужницата.
— Той вече е там?