— Това хаурстафският дворец ли е? — попита Грейнджър.
Марквета кимна.
Грейнджър направи опит да седне, но му се зави свят.
Херцог Кир вдигна ръка и каза:
— Ненужните движения само ще забавят възстановяването ви. Опитайте се да лежите неподвижно, полковник Грейнджър.
Грейнджър пое дълбоко дъх и седна в леглото. От ъгъла, под който падаше светлината отвън, прецени че е късна утрин.
— Никога ли не спазвате съветите на другите? — попита принцът.
Грейнджър изсумтя презрително. Вече различаваше съвсем ясно Янти с нейните черни незрящи очи и смугла кожа. По нея нямаше и следа от преживените мъчения, но изглеждаше напрегната. Сякаш се страхуваше от нещо.
— От колко време съм тук? — попита Грейнджър.
Младият принц погледна въпросително херцог Кир и той каза:
— Бяхте в делириум, полковник. Преживяхте няколко пристъпа. Наложи се да ви дадем успокоително, за да може да се възстановите. Процесът беше продължителен.
— Колко продължителен?
— Донесоха ви тук преди единайсет дни.
Единайсет дни?
— Как? Как се озовах тук? Кой ме е намерил?
Марквета се усмихна малко студено.
— Никой не ви е намирал, полковник. — В гласа му се долавяше задоволство. — Донесоха ви призраците на меча.
Грейнджър втренчи неразбиращ поглед в него. Все още усещаше болката в тила, придружена от тъпо пулсиране, което му пречеше да разсъждава трезво. Как бе възможно копията да са го донесли без негово знание? Как въобще съществуваха, ако той е в безсъзнание?
— Наистина сте извадили късмет, че сте носили тази забележителна броня — обясни херцог Кир. — Тя не само е съхранила тялото ви, след като са ви убили, но и спомогна за бързата регенерация.
— Не съм умирал. Убиха едно от копията ми.
— Не копие. Вас — настоя херцогът. — Без съмнение сега сте объркан. Но тъй като сте носили меч, който създава осем копия на притежателя, и носите регенерираща тялото броня, изглежда, не сте пострадали сериозно от това премеждие.
— Стига той да е оригиналът — обади се Марквета.
— Така е — съгласи се херцогът.
Грейнджър местеше поглед между двамата.
— Какво говорите?
— Продължителната употреба на меча неизменно води до промяна — продължи с обясненията Кир. — Мечът поглъща първоначалния си притежател и заменя материалното му тяло с това на някое негово копие. Тъй като копията в същината си са идентични с оригинала физически и душевно, притежателят няма представа, че е бил подменен. Но в действителност не е нищо повече от продължение на меча и по такъв начин е обречен да се прекланя пред волята му, докато е жив.
— Да се прекланя пред волята му? Как може един меч да има воля?
Херцогът се подсмихна.
— Тези мечове са създадени от магьосници, далеч по-стари и по-мъдри от вас. И повечето от тях съхраняват волята на своите създатели. На ваше място, полковник Грейнджър, щях да се запитам как съм станал притежател на подобно оръжие. Дали наистина е станало случайно? Или оръжието е поставено целенасочено в ръцете ви? — Подсмихна се едва забележимо. — Мечове като този имат физическа връзка със собствениците си. Не могат да се местят, докато настоящият собственик е жив. Обикновено това не е проблем за копиращия меч, тъй като той бързо изконсумира притежателя си и го заменя с двойник, когото може да контролира. — Сивите му очи гледаха Грейнджър внимателно. — Меч, който държи под контрол собственика си, може да реши кога той ще умре. Би могъл дори да ви принуди да си свалите бронята и да си прережете гърлото сам. И тогава ще е свободен от вас. Но специално този меч, полковник Грейнджър, изглежда някак доста привързан към вас. Той ви доведе при нас, за да може бронята да разполага с достатъчно време да ви възстанови.
— Не разбирам. Какво иска от мен?
— Тези мечове по правило притежават известен разум — обясни Кир. — Имат желания, планове. Без съмнение мечът гледа на вас като на полезно средство за постигане на целите си. Докато сте жив, ще продължава да упражнява натиск върху вас, да ви принуждава да се прекланяте пред волята му, докато един ден се установи, че вече не сте Томас Грейнджър. Че сте копие на меча. Роб на оръжието. — Кир се почеса по брадичката. — Стига това вече да не се е случило.
— В такъв случай най-добре да захвърля този меч.
— Полковник, връзката ви с него е много силна. Разстоянието между него и вас е без значение. Ако вече ви е поробил, просто ще ви нареди да се върнете и да го вземете.
— Тогава ще го хвърля в океана.
Херцогът поклати глава.