Янти се усмихна. Херцогът кимна лекичко.
Паулус улови чичо си за ръка и го дръпна встрани.
— Относно онзи фарс… — тихо почна той.
— Дипломацията едва ли може да се нарече фарс — отвърна Кир. — Трябва да заздравим отношенията си както с войниците на Гилдията, така и с властите в Порт Ел. Империята е като дворец — трябва да се изгради върху солидна основа.
— Да. Да. Искаш да кажеш — да ги купим.
— С хаурстафски пари, милорд — допълни Кир. — Каква ирония, нали?
Принцът кимна нетърпеливо, погледна през рамо към Янти и прошепна нещо на чичо си. Кир се усмихна и сложи ръка на рамото му. Жест, който според Янти би трябвало да успокои младия принц. После каза високо:
— А сега ще ви помоля да ме освободите, за да изпълня молбата на моята благоверна. Внезапно бях завладян от състрадание и желание да помогна на нейните бедни измъчени пациенти.
— Ти? Състрадание? — засмя се Паулус. — Това трябва да се види.
Тръгнаха по северозападния коридор, който не бе пострадал от обстрела на Маскелин. Янти познаваше добре тази част на двореца от времето, когато учеше тук. Сега класните стаи пустееха, чиновете бяха изтикани встрани, черните дъски — измити. Паулус я отведе в далечния край на крилото, към спалните помещения, където преди бяха настанени учениците.
Янти чу пострадалите преди да ги види. От няколко съседни стаи долитаха налудничави викове и вопли, истинска какофония от крясъци, сякаш вътре държаха диви животни. Ето значи какво бе станало с унмерите, с които бяха експериментирали хаурстафите. Процесът на левкотомиране включваше прекъсване на връзката между дяловете на мозъка, като по такъв начин лишаваше пострадалия от разрушителната му сила, както и от останалите висши функции. Левкотомираните унмери се използваха за обучение в безопасна среда на хаурстафи, готвещи се за бойни телепати.
Влязоха в първото спално и завариха вътре редица легла, на които бяха завързани светлокожи мъже, жени и деца. На челата на всички имаше белег, показващ къде ножовете на хаурстафите бяха прониквали при манипулацията. Декреация. Така Паулус бе нарекъл процеса, при който неговите сънародници можеха да унищожават всичко, до което се докосват. Материята не се разрушава — обясни той, — а просто се измества чрез ентропична манипулация. С помощта на волята. Нищо не се губи в космоса — само се разпръсква и измества. Понякога той говореше за това като за „ентропична размяна“. Един лек удар от унмерски войник можеше да запокити част от неговия противник в другия край на реалността.
Усетили появата на нови лица, пациентите извърнаха безумните си ококорени очи към Паулус, Кир и Янти. И заломотиха. Ухилиха се и от устите им потекоха лиги. Един от тях нададе ужасѐн вик и издрънча с веригите. Друг зави като куче. Янти сграбчи принца за ръка.
— Не се страхувай — каза Паулус. — Няма да им позволя да ти навредят.
Те бяха оковани, безпомощни и Янти би могла да ги унищожи с една-едничка мисъл, но прие безропотно обещанието му да я закриля. Ако така се почувства по-добре…
— И тъй — къде е Анейси? — попита принцът.
Откриха я във второто спално, където бе доста по-тихо. Херцогинята бе побеляла и дебела, с неспокойни движения на ръцете и поведение на човек, завладян от отчаяние. Бършеше често зачервения си нос и очите ѝ бяха подпухнали. Седеше на една маса в средата на помещението, докато пациентите наоколо се гърчеха и издаваха приглушени звуци. Янти забеляза, че тези са със завързани усти.
— Анейси — повика я Паулус и разтвори ръце.
Тя го погледна и лицето ѝ светна.
— Паулус? Къде е Кир?
— Наистина трябва да носиш очила — каза Кир от вратата зад принца.
— Много добре си виждам — възрази херцогинята. — Умът ми…
— Чува гласове, но не ги свързва с лица? — довърши засмяно херцогът.
— Умът ми бе зает с други неща — поправи го тя.
— Нова книга? — попита Паулус.
— О, нищо особено. — Тя махна с ръка.
— Но съм сигурен, че ще е чудесна — настоя младият принц.
Тя се изчерви.
— Може би ще е добре да ти дам да почетеш малко.
Паулус се пресегна и хвана ръцете ѝ.
— Знаеш, че бих го направил с удоволствие. Но не сега. Държавни дела и прочее. — И пусна ръцете ѝ.
Тя кимна енергично и добави съзаклятнически:
— Разбирам напълно. — Погледът ѝ се премести към Кир и тя отвори уста да заговори.
— Скъпа — прекъсна я той. — Не ме карай да избирам между честност и обич.