— Но какво става тук? — додаде Паулус. — Разбрах, че се нуждаеш от помощ.
— Да, така е. И не е. — Тя въздъхна. — Да и не. — Закърши объркано ръце и въздъхна. — Звуците, които издават… и тази миризма. О, божичко!
— Защо не си тръгнеш? — попита я Паулус. — Има кой да поеме работата тук.
— О, не вярвам на другите — отсече тя. — А и някои от тези пациенти са ми приятели.
— Виждам, че сте им завързали устите — обади се Янти.
Анейси извърна влажните си очи към нея и я дари с надменна усмивка. После погледна принца.
— Как иначе бих се справила? А и тези превръзки не вършат кой знае каква работа. Помолих за лекарства, но не намериха нищо подходящо. — Тя сниши глас. — Мислих доста за това и смятам, че най-добре ще е да ги натоварим на кораб и да ги отпратим нанякъде.
— На кораб? — попита Паулус. — И къде ще ги пратим?
— О, не зная — сви рамене Анейси. — Предполагам, че няма особено значение. На някое хубаво място, където те… нали разбираш?
— Ще лудуват на воля — рече Паулус.
— Именно. Важното е да не се върнат. По-добре, отколкото да ги убием, нали?
— Искаш да пратиш наши сънародници в изгнание? — изсумтя Кир.
Тя го изгледа злобно.
— Ни най-малко. Как смееш дори да го казваш?
— Моите извинения. — Той се поклони. — Значи не искаш да ги пращаш в изгнание, а само да ги отпратиш някъде, за да не се върнат никога.
— Ами да — каза тя. — Какъв избор имаме? Не можем да ги убием.
— Това вече го обсъдихме — посочи Кир.
— В края на краищата — продължи тя — какво ще кажат хората, ако разберат какво сме направили?
— Обзалагам се, че няма да кажат нищо добро.
Анейси кимна.
— Мислите ли, че ще можете да го уредите?
— Смятай го за свършено — каза Паулус.
Тя го дари с лъчезарна усмивка.
— О, Паулус, ти ще бъдеш такъв чудесен крал. — Обърна се към Янти. — А вие… вие, скъпа… — Улови Янти за ръката. — Не се тревожете. Ще направим нещо, за да подобрим вида ви.
Янти се намръщи.
— За какво говорите?
— Нашата гостенка вече трябва да се приготвя за бала — побърза да се намеси Кир. — Някой трябва да се погрижи да не изглежда толкова съблазнителна и да е малко по-царствена. В края на краищата поводът е официален.
— Разбира се — каза все така усмихнато херцогинята, но после усмивката ѝ изчезна и челото ѝ се набръчка. — Ами ако корабът е стар?
Паулус повдигна вежди.
— Е, тогава никой няма да ни обвинява, ако потъне — добави тя. — Нали?
— Етан?
Когато Лусил го разтърси за рамото, Маскелин осъзна че светлината в лабораторията е намаляла до неясен сумрак. Надигна глава от бюрото и видя, че тя го гледа разтревожено.
— Зяпаш това нещо от часове.
„От часове?“ Маскелин извърна глава към кристалната сфера в ръцете си, сякаш я виждаше за пръв път. Да не би да беше сънувал? Кристалът сияеше с причудлив блясък, отразяваше светлина, каквато наоколо нямаше. През начупената му повърхност се мяркаха черни вълни и кула, стърчаща на един нос в морето.
— Това нещо — каза той — вероятно е най-важният предмет, съществувал някога.
Беше го намерил в колесницата, с която един от двойниците на Грейнджър се бе блъснал в планината край Ел — сблъсък, при който бе унищожено оръдието на Маскелин. Същото, с което малко преди това бе превърнал част от хаурстафския дворец в купчина отломки и прахоляк. Едва не бе загинал при тази катастрофа.
Но жена му само повдигна вежди.
— Говоря сериозно, Лусил — настоя той. — Това не е нито ичусаи, нито парче от колесница. Доколкото мога да определя, по-скоро е леща, пречупваща светлината, но не от този свят. — Вдигна великолепната си находка и тя засия на вечерното слънце, обкръжена от калейдоскоп чуждоземни оттенъци. — Погледни я само. Виж вълните, цветовете. Гледката… поне от няколкостотин метра над повърхността… вероятно е някакъв остров. Океанът, който виждаш през тези фасети, не е от този свят.
— Откъде си толкова сигурен? — попита тя. — Океаните си приличат.
— Но не и небесата — възрази той. — Гледах нощното небе, Лусил. Този свят — ако все още съществува — се намира или в не толкова гъсто заселена със звезди част на космоса, или в някой друг космос.
Тя отново погледна кристала.
— Друг космос?
— Много учени вярват, че унмерите поддържат връзка с разумни същества далече отвъд пределите на нашия свят, дори отвъд пределите на вселената — обясни той. — Има достатъчно разкази за богоподобни същества, за да бъдат подминавани с лека ръка. Разправят че по време на драконовите войни Аргусто Конквилас убил богиня.