Когато една войска дава на конете си да ядат жито, коли добитъка си за храна, а мъжете не окачат канчетата си над лагерния огън — показвайки с това, че повече не ще се прибират в палатките си, — можеш да бъдеш сигурен, че са решени да се бият до смърт.
Гледката на войници, които си шепнат на малки групички или си говорят унило, свидетелства за недоволство в бойните редици.
Твърде честите награди означават, че врагът е на края на силите си. Твърде многото наказания разкриват бедствено положение.
Ако първоначалното нападение е устремно, а сетне настъпи уплаха от числеността на врага, това показва пълна липса на разум.
Ако пратениците се явяват със сладки думи на уста, това е знак, че врагът иска временно примирие.
Ако вражеските войници застрашително напреднат донякъде, а после с часове останат срещу твоите, без нито да влязат в битка, нито да се изтеглят, това изисква изключителна бдителност и предпазливост.
Дори войниците ти да не превъзхождат числено врага, те пак са напълно достатъчно. Това означава само, че не може да се предприеме директно нападение. Трябва да съсредоточиш всичките сили, с които разполагаш, за да държиш врага под око и да имаш пълната подкрепа на командирите.
Който не проявява предпазливост и подценява противника, със сигурност ще попадне в плен.
Ако войниците бъдат наказвани, преди да се привържат към теб, те няма да станат покорни. А ако не са покорни, са безполезни. Ако след като са се привързали към теб, наказания не им се налагат, те пак ще бъдат безполезни.
Ето защо отначало към войниците трябва да се отнасяш човечно, но и да ги контролираш чрез желязна дисциплина. Това е сигурният път към победата.
Ако по време на учения войниците неизменно изпълняват заповедите, армията е високо дисциплинирана. Ако ли не, дисциплината е слаба.
Ако пълководецът проявява доверие към хората си, но винаги държи заповедите му да се изпълняват, изгодата ще е взаимна.
10
Терен
Сун-Дзъ каза:
Терените биват шест вида, а именно:
— достъпни пространства
— сложни пространства
— пространства за изчакване
— теснини
— стръмнини
— отдалечени от врага
Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.
При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.
Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.
От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.
Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.
При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.
Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.
Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.
Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.
Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.
Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.
Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.
Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:
— Бягство
— Неподчинение
— Деморализация
— Срив
— Безпорядък
— Разгром
При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.
Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.