— Запомнете, господин Уокър, не сме свързали господин Нийл с никакво подозрително деяние. От вас чувам за първи път за него. Изяснихме ли този въпрос? — Матюс се запита с тревога дали един по-малък брат можеше да понесе това. Той беше загубил семейното корабче и семейния бизнес. Как й беше хрумнало да намеси Нийл? Надяваше се, че ще успее да поправи стореното. — Изчезват жени, господин Уокър. Десетки хиляди всяка година. Някои просто стават и си тръгват, напускайки своите семейства, съпрузи, приятели… братя. Повечето се появяват отново няколко дни или седмици по-късно. Ще ми се да мисля, че можем спокойно да поставим Мери-Ан в тази последна категория.
Младежът издърпа пред себе си една сьомга с помощта на острия връх на ножа.
— Ако това е Мери-Ан — каза той сухо, — тогава имате още по-основателна причина да говорите с Нийл. Анна се страхува от височини.
— Има акрофобия?
— Както там се нарича.
Матюс отбеляза фобията в бележника си.
Дъждът се усили още повече и тя пак се накани да вдигне качулката на якето си, но отново се отказа. По лицата и на двамата се стичаха дъждовни капки. В очите на Уокър се появи студенина и това го накара да изглежда по-стар от двадесетте му години.
— Е, какъв ще бъде следващият ход?
— Ще ни уведомите, ако Мери-Ан се появи. — Тя му подаде визитка със служебния си номер, като добави на нея и този на Ламоя. — Опасявам се, че може да съм оставила у вас погрешно впечатление, господин Уокър. За това, че трупът е на Мери-Ан. Извинете ме. Не искам да направите нещо глупаво — да нараните по някакъв начин господин Нийл. И то безпричинно.
— В този свят хората получават каквото дават. Това не е ваша грижа.
— Разбира се, че е. Определено е моя грижа. — Психоложката добави: — Бихте ли ми дали някакъв телефонен номер? Домашен. Различен от този в работата ви.
— Нали ви казах, откакто Нийл й завъртя главата… Нямам телефон.
— А адрес?
— В момента нямам постоянен адрес, окей?
— По това време на годината времето е доста лошо.
— Някои хора не смятат така.
— Значи затова ви намирам тук — каза тя, като се огледа. — Какво е работното ви време?
Той пренебрегна въпроса.
— Попитах какъв ще е следващият ви ход, в случай че не ви се обадя и Анна не се появи.
— Опитваме се да идентифицираме тялото.
— И аз трябва да участвам в това?
Матюс се чу да казва:
— Можем да уредим да видите тялото, но засега не е необходимо да го правите. Ако предпочитате, тази работа може да я свърши господин Нийл.
Уокър реши, че отговорът й крие някакъв подтекст.
— Това ще ви помогне да го хванете? Като наблюдавате каква ще е реакцията му? Нещо такова?
— Нямам намерение да гадая какво ще предприеме главният детектив. Аз не съм главният детектив.
— Що се отнася до мен, вие сте — каза той.
На Матюс й се прииска да може да започне отначало.
— Ако Нийл ще гледа тялото и аз искам да съм там — заяви младежът. — След като съм неин брат, имам някакво право на това, нали?
— Не е абсолютно задължително — отвърна несигурно тя. — Всичко зависи от главния детектив.
— Така ли? Е, кажете му, че искам да бъда там.
— Ще му предам.
— Направете го — каза Уокър, като набучи следващата риба на върха на ножа и я премести на мястото за изкормване. — Помогнете ми и аз ще ви помогна.
6.
Поклон пред Буда
Лу Болд имаше обикновена външност, каквато малко хора биха очаквали от един полицай. Още по-малко биха очаквали да открият у него качествата, довели до процент на разкриваемост на убийства, счупил всички рекорди на Сиатълското полицейско управление — безгранично упорство и съпричастност към жертвата, които бяха придобили такива легендарни размери, че той бе превърнал изнасянето на лекции за прилагането на закона във втори източник на доходи. Неговият прекалено остър слух не само бе разпалил любовта му към бибоп джаза12, но и му помагаше да долови и най-незабележимия нюанс на лъжата в гласа на заподозрян или свидетел. Непрекъснатото му издигане в чин беше предвидимо, въпреки че той не се напъваше особено. Просто си вършеше работата и го правеше с удоволствие. Избягваше да публикуват негови снимки в пресата, но славата му беше неизбежна. Единственият сержант, който бе отхвърлял в продължение на пет години лейтенантската значка, Лу Болд беше останал на този пост повече от десетилетие и се бе съгласил да го повишат едва когато финансовото положение на семейството му бе направило това необходимо. Той ходеше твърде прегърбен — нещо обичайно за потъналите в размисъл хора. Семеен човек, Болд бе станал баща на напреднала възраст. Всеки път, когато отиваше на родителски срещи в детската градина, той откриваше, че почти няма общи теми на разговор с другите майки и бащи. Труповете, убийствата и изнасилванията не го предразполагаха към сладкодумство. Именно на една такава сбирка жена му Лиз го бе запознала със Сюзан Хебрингър.
12
Вид модернистичен джаз, характеризиращ се със сложни ритми, експериментални хармонични структури и инструментална виртуозност. — Б.пр.