В този миг радиостанциите и на двамата пропукаха и запиюкаха — накъсаният кодов сигнал от патрулните коли над тях. Нито Лу, нито Гейнс се бяха сетили да ги изключат. Със същия успех можеха да изкрещят предупредително на онзи, който се спотайваше отпред.
Скърцането на пантите се повтори, последвано от ясния шум от стъпките на бягащ човек.
С пресъхнало гърло и пулсираща в главата болка Болд хукна, следван от Боби, като заобикаляше падналите предмети и се навеждаше да избегне висящите от тавана тръби. В мислите му се въртеше обещанието, дадено на Лиз — той беше баща, съпруг, длъжен бе да се грижи за своята безопасност. Но в същото време пред очите му изплува образът на Сюзан Хебрингър, влачена по същия коридор, по който тичаше сега, и той осъзна, че нищо не можеше да го спре да продължи напред. Лейтенантът се втурна през една отворена врата и зави наляво, като протегна дясната си ръка, за да изпрати Гейнс в другото голямо помещение.
Двамата се разделиха.
Стъпките на бягащия идваха отдалеч.
Лу си даде сметка, че се намираше в някакъв централен коридор, разделен от задната част на някогашни магазини. Големи участъци от паянтовите стени липсваха и през тях се виждаха стаи с различни размери, прекатурени рафтове и купища боклуци. Той направи грешен завой и се озова в малко помещение, вместо в друг коридор. Заобиколи и пробва друга врата, но отново удари на камък. Лабиринт. Върна се по стъпките си, блъсна една врата — най-после коридор. Втурна се тичешком напред.
— Лейтенант? — достигна до него приглушеният от стените глас на Гейнс.
— Тук съм!
— Изпуснахме го!
След това гласът й прозвуча по радиостанцията, докато се опитваше да предупреди патрулиращите на повърхността да бъдат нащрек. Радиостанцията на Болд улови сигнала й с лекота, но липсата на потвърждение отвън показа, че сигналът е блокиран и не е достигнал до никой друг.
Лейтенантът забърза напред, като неколкократно бъркаше пътя, озовавайки се в задънени коридори или в стаи, затрупани с боклуци. Постепенно осъзна огромните размери на подземния квартал, в който се намираше. Беше се объркал напълно; внезапно се натъкна на поредица от витрини, чиито мръсни стъкла бяха все още непокътнати, и откри, че виждаше през тях друг участък от тротоар.
Включи радиостанцията си и зашепна, за да не издаде местоположението си.
— Гейнс, застанал съм пред участък от тротоар. Мисля, че се пада на юг. Твоите координати?
— Близо до теб, лейтенант. В центъра на сградата, или поне така ми се струва. Голяма стая: бар или може би дрогерия.
— Нещо при теб?
— Нищо.
Лу изчака, наострил слух, давайки си сметка, че лицето, което бе побягнало, можеше още да е тук, да се спотайва и да чака подходящ момент, за да се измъкне.
— Ще проверя на запад и после на север, като заобиколя обратно към теб — прошепна в радиостанцията си той. — Ти стой там и бъди нащрек!
— Разбрано.
— Със светнато фенерче — добави лейтенантът, за да е сигурен, че някой от тях няма да сбърка другия с човека, който преследваха.
— Разбрано.
Болд тръгна внимателно да заобикаля огромния подземен квартал, като оставяше следи и се връщаше по стъпките си, когато се налагаше. Той пълзеше под паднали греди, прекрачваше през счупени прозорци и си проправяше път през входове, нащрек за прогнили греди или други отломки, които можеха да паднат неочаквано върху главата му, както и за заподозряния, който можеше да изскочи зад него и да се метне на гърба му. Откри, че целият е плувнал в пот, че е мокър и изгаря от горещина от главата до петите, отделяйки токсините на страха.
Изведнъж се появи още кал и лейтенантът се зачуди дали не бе вървял в кръг. Той нагази в калта, стигна до някакъв вход и се покатери по могила от железа, някога били противопожарна стълба. Лъчът на фенерчето му освети Гейнс, която го гледаше объркано.
— Изчезна — каза тя. — Изпари се.
— Но кой беше? Някой бездомник? Похитителят на Сюзан Хебрингър? Убиецът на Чен? — Болд пробва отново портативната радиостанция, но се чу само бръмчене. — Може би са го хванали на повърхността.
— С тези неща не можеш да видиш и на пет крачки пред себе си. — Боби отлепи цветния плексиглас от стъклото на фенерчето си. Лу направи същото. Двамата поеха по обратния път, като сега водеше Гейнс.
— Свистенето, което чухме — каза Болд, обявявайки накъде са тръгнали.