Уокър каза:
— На мен обаче не ми се струва така. Я да видим… Аз ви предлагам да ви помогна и вие се съгласявате… после внезапно изхвърчате от дома си полуоблечена, сякаш ви преследва призрак… след това се присламчвате до Мръсния Хари. Какво ви става?
— Мисля, че трябва да се срещнем и да поговорим за това — отвърна спокойно тя, понеже опитът и квалификацията най-накрая й бяха помогнали да определи отношението си към Уокър. Откриването на воайорските дупки в приюта я беше разтърсило дълбоко и я беше принудило да насочи тревогата, която изпитваше за себе си, към момичетата. Сега бе твърдо решена да доведе Уокър за разпит, както искаше лейтенантът.
— Разочарован съм от вас, Дафни.
— Нуждая се от вашата помощ, Феръл. Искам да ми помогнете.
— Повярвайте ми, вие със сигурност няма да искате да ме разочаровате. Малките житейски уроци понякога са толкова сурови. — Това прозвуча на Матюс като нещо, което е чул от майка си.
— Не. — Това бе всичко, което успя да отвърне.
— Вие ме излъгахте… че ще си помогнем взаимно.
— Не съм. Ние двамата ще се справим с това, Феръл. Не е каквото си мислите. — Тя се напрегна да измисли някаква примамка, която да му предложи. — Има вероятен свидетел на убийството на Мери-Ан. — Замълча за момент. — Шофьор на камион, който е минал по моста по това време. Може да организираме разпознаване на Нийл. Нека да поговорим за това… вие и аз. — Продължи да търси и най-малкия знак, който би й разкрил местоположението му. Не вярваше Уокър да има клетъчен телефон — доколкото знаеше, никога не беше използвал такъв при предишните си обаждания, — така че откъде ли се обаждаше сега? Чу непогрешимия звук от свистенето на пара и рязко се завъртя. През витрината на кафенето на следващия ъгъл на същата пресечка мярна някаква фигура до телефонен автомат.
— Здравейте — каза той. Беше видял, че се обръща към него.
За момент дъхът й секна.
— Здравейте — отговори психоложката.
Със свободната си ръка отвори дамската си чанта и трескаво зарови из нея, опитвайки се да напипа портмонето си — трябваха й тридесет и пет цента, за да задейства телефонния автомат, в чиято кабина стоеше. Ако успееше да се свърже по него с Ламоя, ако успееше да му даде възможност да чуе този разговор, той навярно щеше да направи връзката и да изпрати екип за наблюдение. Надяваше се през следващите няколко минути да прилъже Уокър да седне с нея, за да поговорят за Хебрингър и Рандолф. Ако планът й успееше, искаше да разполага с подкрепление.
— Колегите ми не смятат, че можеш да разполагаш с информация за двете изчезнали жени — рече накрая.
— Грешат — отговори той с дрезгав шепот.
Матюс долови промяната в тона му и отново си напомни да не му отстъпва.
— Трябва да знаете, че все още сме решени да заведем дело срещу Нийл, което да го вкара зад решетките.
— Само защото излъга за времето, не означава, че не го е направил.
— Разбирам това, но нашият съдебен казус бе изграден върху тази лъжа и по тази причина загубихме при предварителното разглеждане на делото. Ние обаче не сме се предали, повярвайте ми. — В действителност тя не смяташе, че някой бе направил нещо ново по случая Мери-Ан от разглеждането на делото насетне, въпреки че лабораторните изследвания продължаваха. — Съдебните медици ще бъдат убедителни. Просто е необходимо малко време.
— Баламосвате ме — каза той. — Чакате да ви дам това, до което съм се добрал, преди наистина да направите нещо.
— Не е така. — Дафни сложи четвърт долар върху миниатюрното рафтче от неръждаема стомана. Затършува за монета от десет цента.
— Ако и вие започнете да ме лъжете, Дафни, тогава какво ми остава?
— Имаме свидетел — повтори тя. — Шофьор на камион, който го е видял на моста.
Чу само възбуденото му дишане и осъзна съблазнителната роля на надеждата в неговото невзрачно съществование.
— Щяхте вече да сте го използвали — каза Уокър.
— Не… Било е нощ, не забравяйте. Мостът е бил тъмен. — Мозъкът й се напрягаше да измисли как това да прозвучи убедително. Пръстите й докопаха една десетцентова монета. Тя се измести така, че той да не види как откачва слушалката и я оставя да виси. Матюс постави палеца си върху тясната дупчица на микрофона на мобилния си телефон и мушна двете монети в процепа на телефонния автомат. Те се търкулнаха шумно във вътрешността му. Тя натисна копчето за пряката телефонна линия на Ламоя, допря слушалката до ухото си и чу неговия глас. — Не говори! Слушай! — каза му тихо. Приближи непохватно двата апарата, като извъртя слушалката на телефонния автомат, чудейки се дали сержантът ще успее да чуе нещо. — Всеизвестно е, че свидетелите са ненадеждни, Феръл. Винаги сме гледали на този мъж като на последна възможност, но сега сме готови да заложим на тази карта — бихме могли да уредим разпознаване — и можем да направим това, ако се съгласите да ни кажете какво знаете за изчезналите жени. — Господи, как се надяваше Ламоя да чува това.