— Без съмнение ще ми предложите да се срещнем.
— Да, така е.
— Отново ли ме лъжете, Дафни? Бихте ли рискувала с нещо толкова глупаво? Да играете малките си игрички. Да ме дразните, като се разхождате в яхтата си по фланелка и бельо, без никога да се съблечете гола? Какво ще кажете за това?
Гърлото й пресъхна. „Той може да си го съчинява“ — рече си тя, неспособна да си спомни дали е ходила вкъщи, облечена по този начин. Как би могла да му го върне? Защо умът й не можеше да се отърве от картината как той я гледа полугола?
— Така облечена ли се разхождаше Мери-Ан, Феръл? Сбъркахте ме с нея, нали? Това на корабчето ли се случи? Гледахте ли я? Сбъркахте ни, нали? Гледал сте собствената си сестра? Сама? С Лени Нийл? Как?
— Млъкнете.
Тонът му й подсказа, че бе познала и това наистина я изненада, защото го бе споменала само за да го разсее, като възможност да наложи в съзнанието му друга картина. Но неговият тон…
Децата, видели или чули родителите си да правят секс, никога не бяха съвсем същите след това преживяване. Поради липса на родители, дали Феръл Уокър не беше шпионирал собствената си сестра, дали не я беше наблюдавал скришом? Дори и някой друг да я бе убил, вината, че е правил това, щеше да го измъчва винаги.
— Къде се случи това, Феръл?
— Вие…
— В апартамента на Лени? Видял сте я, нали? Видял сте ги, както и да е станало това. Случайно или не. Видял сте какво прави с нея.
Той заговори. Гласът му бе малко по-висок от шепот, но все пак се чуваше.
— Откъде може да знаете това?
Ръцете й настръхнаха. Зъболекарското борче, изследващо кухината, бе закачило нерв. Помисли си за Ламоя и как той натискаше рязко газта на завоите, за да избегне боксуването. Тя също натисна газта.
— Той е получавал неща, които вие никога не сте получили от нея, и тя го е харесвала по начин, по който не е харесвала вас, а това наранява, нали?
— Не знаете толкова много, колкото си мислите.
Отново едва доловимата нотка, показваща, че го е накарала да се замисли или да потъне в спомени. Това бяха моментите, за които живееше — бе проникнала в съзнанието му.
Този процес й позволяваше съзнателно да пренасочи вниманието на Уокър от нея самата към Нийл — още един напълно преднамерен акт от нейна страна. Лени Нийл в момента бе под наблюдение. Ако не друго, това усилие можеше да им даде възможност да арестуват младежа, докато се опитва да извърши ново покушение върху него. Тя попита:
— Това ли предизвика яростта ви в моргата? Не беше само смъртта й, нали Феръл? Беше нещо повече. Причината бе, че тя го е харесвала, даже го е обичала. А вие сте били изолиран. Не е ли така? — Матюс си помисли за слушащия Ламоя. — Ето, аз съм тук, на един ъгъл на „Марион“, а вие сте в кафенето — какъв е смисълът в това, Феръл? Можем да седнем двамата и да обсъдим всичко: нашето дело срещу Нийл, какво знаете за двете изчезнали жени. Мери-Ан я няма, но аз съм тук заради вас, Феръл.
— Заради мен? Не мисля така. Кажете го на Мръсния Хари. Той е заплаха за вас, Дафни. Предупредих Ана, но тя не ми обърна внимание. Вижте докъде я доведе това.
Мозъкът й се смрази и сега видя събитията от последните два дни в съвсем нова светлина, като начаса съжали за посоката, в която току-що бе тласнала толкова внимателно младежа. Уокър, Прейър или който там я бе накарал да изскочи от яхтата си, обзета от паника, я беше тласнал също така под закрилата на Ламоя. И Феръл по някакъв начин го знаеше, чувстваше се обиден от това и правеше паралел със загубата на сестра си. Огромният психологически проблем, който това щеше да предизвика — първо, идентифицирането й със сестра му от негова страна, после, нейното собствено имитиране на любовната връзка на Мери-Ан с Нийл — можеше никога да не бъде разрешен, дори и при най-съпричастния пациент. Уокър се бе оказал наблюдател на моментно повторение на сцената и сега тя започна да съзира сложността на събитията, които бяха променили тона му към нея, бяха го тласнали отвъд почти неуловимата линия, разделяща обожанието от омразата.