— Моята кола — каза психоложката, като пристъпи по-близо, принуждавайки го да отстъпи назад. — На този паркинг. И в онзи закрития отсреща — допълни тя, като посочи натам, където знаеше, че стои Ламоя и наблюдава. — Били сте вие.
— Трябваше да ви кажа за повредата на колата. Това беше глупаво — призна си заместник-шерифът за саботажа на нейната хонда.
— Всичко или нищо, Нейтан. Не можете да премълчите някои неща.
Той отстъпи още една крачка назад с разширени от страх очи.
— Бях там, за да се извиня — повтори мъжът. — Нищо повече.
Двама униформени детективи влязоха тичешком в паркинга.
— Задачата ви приключи, лейтенант — извика единият. — Всички сме прецакани благодарение на Рой Роджърс — додаде той, обръщайки се към Прейър. — Спечелихте си пропуск за петия етаж и ние сме вашият личен ескорт, сър.
Детективите застанаха от двете страни на заместник-шерифа.
— Допускате грешка — каза той на Матюс.
— Ще видим това — отвърна тя. Но бе наполовина сигурна, че Нейтан бе прав и това я накара да се почувства още по-объркана.
38.
Пак сама
Преди да бъде разпитан, Нейтан Прейър потърси правото си на съдебен защитник, на адвокат, като практически направи невъзможно провеждането на какъвто и да е разпит и по този начин навлече върху себе си допълнителни подозрения. Той бе освободен в очакване на изслушване пред комисия, макар че изглеждаше неясно дали изобщо ще се състои такова изслушване, тъй като Сиатълското полицейско управление не притежаваше пълномощията да върне в ареста един заместник окръжен шериф. Щеше да мине известно време, докато прокуратурата разнищеше всичко това.
В стаята за съвещания Болд се разбесня, ядосан на своя екип заради провала на операцията и нескопосаното разузнаване и вбесен от факта, че Уокър ги беше изиграл. Той нареди на Ламоя да организира проверка на всички известни местонахождения на Уокър с цел довеждането му на разпит. Сержантът извади един ключ от ключодържателя си и го подаде на Матюс, като я помоли да нахрани Рехаб, когато се върне в неговата мансарда.
— Няма причина да се връщам у вас, Джон, въпреки че оценявам предложението ти.
— Как да няма, по дяволите?
— Яхтата ми беше под наблюдение през цялата нощ. Два пъти бе претърсена от край до край. Вероятно точно сега тя е най-безопасното място в града.
— Тя е начело на нашия списък с опасни места, Матюс. Не ми пробутвай глупости от този сорт. През следващите два часа ще претършуваме всяко свърталище на бездомници в този град. Имам нужда от всичките си хора за това. Няма да наблюдаваме жилището ти. Няма да претърсваме яхтата ти. Ти ще останеш в дома ми поне още една нощ, а може и повече. Там или на хотел. Познаваш Серж. Знаеш правилата. Не съм ги измислил аз, скъпа. Ако искаш да се оплачеш, направи го без мен.
— Ще го направя.
— Бъди мой гост.
След като блъфът й се провали, тя потръпна и се опита да смекчи отказа си на тази покана.
— Какво ще кажеш първо да нахраня Блу, а после да си отида у дома? — Не беше сигурна защо държеше толкова силно на своята независимост — в действителност не я привличаше идеята да бъде сама на яхтата. Въпреки това нещо я подтикваше да не приема предложението на Ламоя. Струваше й се проява на слабост да приеме. — Просто остави един човек да наблюдава кея ми.
— Уокър е рибар, Матюс. Нищо чудно да се опита да се приближи откъм водата. Нямам достатъчно хора. А дори и да имах, не бих могъл да защитя такова наблюдение пред лейтенанта, който не иска да стоиш там. Направи ми услуга, не ме карай да се срещам отново със Серж. Той е в ужасно настроение. Нямам нужда от това, не и тази вечер. Ако спипаме Уокър, обещавам да ти се обадя и да те оставя да си отидеш, разбрано? — Не й беше хрумвало, че може да не я включат в този разпит, но в качеството й на „жертва“, това внезапно придоби смисъл. — Ще ти се обадя на домашния ми телефон, а не на мобилния ти. Разбрано? — И добави: — Междувременно ще уведомя диспечера, че ще продължиш да носиш микрофона, докато не се съблечеш за лягане. Окей?
Психоложката го изгледа мълчаливо.