Уличните лампи при складовете примигнаха — предупреждение за неизправност в мрежата. Водата се просмука през дрехите и бельото й и я накара да се разтрепери от студ. Мокра или не, Матюс продължи да върви покрай огромната сграда, насочвайки фенерчето толкова често над главата си — право срещу дъжда, — колкото и в която и да е друга посока, с надеждата, че ще улови някакво движение на противопожарната стълба.
Страхът, коварен както винаги, проникна през непреклонната й решителност. Внезапно й се прииска само едно — да бъде отново в мансардата, заключена на сигурно и безопасно място. Сега идеята да застреля Уокър й се струваше далеч по-маловажна от това да намери подслон и топлина. Тук се чувстваше гола и незащитена; пронизващият студ и мокротата я караха да се чувства далеч по-уязвима, отколкото преди броени минути.
— Копеле такова! — изкрещя тя към небето, без да осъзнава кой го бе казал, нито откъде бе дошло. Ръцете й се разтрепериха. Светлината на фенерчето помръкна, приглушена от водната завеса. Дафни беше доведена тук против трезвата й преценка, против истинската й воля, манипулирана по начин, който й се струваше едновременно насилствен и противен. За да сложи край на това, тя бе прибягнала до неговите методи, до неговата игра, и този факт й се стори най-оскърбителен от всичко.
В далечината се чуваше истеричният лай на Блу. Имаше и други, по-слаби звуци — приглушено ръмжене от турбините на джет и нисък тътен от двигателя на кораб или от гръмотевица.
Психоложката се запита отново дали да не извика подкрепление, но знаеше много добре, че тези, които вдигаха фалшива тревога, скоро се оказваха изоставени от всички.
Обзета от неувереност, тя влезе отново в сградата. Обиколката около нея беше събудила в Матюс съмнения коя е била преди и коя бе сега.
Освободи кучето от стълбищната клетка и тръгна да се изкачва по стъпалата; една изморена, обезсърчена обвивка на предишната Дафни. Този, който бе влизал в мансардата, бе успял да я надхитри и това я караше да кипи от негодувание. И дори и да не бе взел нищо оттам, беше откраднал част от самата нея.
Лампите в жилището на Ламоя примигнаха и Матюс изруга под носа си. В момента не й трябваше повече драматизъм, искаше само да се заключи на топло, сухо, безопасно и сигурно в мансардата.
Мокра до кости, тя обиколи още веднъж апартамента, проверявайки всеки ъгъл, всеки килер. Решавайки, че е сама и е защитена от серия секретни ключалки, психоложката провери два пъти дали е залостила прозореца в стаята за гости, спусна щората, затвори вратата, подпря дръжката й с гърба на един стол и съблече бързо мокрите си дрехи. Навлече суха тениска, бикини и обичайния си анцуг и прекара една четка през косата си, преди да отиде в кухнята и да кипне вода за чай.
Възвърнала сили от горещия лайков чай, тя проведе безсмислен разговор с Блу, намери му кучешка бисквитка и го нахрани с нея, седнала на една табуретка до кухненския плот. Щом я изяде, кучето застана мирно до стола й, за да й покаже непоколебимата си преданост. Психоложката изпита омраза към себе си, защото й се искаше Ламоя да се прибере по-скоро. Не искаше да си легне, без той да е в апартамента, без да му е разказала сърцераздирателната история за мокрите отпечатъци от обувки, които бе намерила насред всекидневната му, без да е получила малко съчувствие за това, което бе преживяла, независимо, че вината за него беше най-вече нейна.
Разглеждайки мансардата и нейното обзавеждане над ръба на чашата си, тя веднага разбра какво не бе наред — нищо. Нищо не липсваше от мястото си. Нито една вещ, доколкото успя да прецени. Ако в апартамента бе влизал обикновен крадец, трябваше да има някое и друго отворено чекмедже, щеше да липсва телевизорът или музикалната уредба.
Ръката й увисна над телефона. Би могла да се обади на Ламоя и да го попита след колко време смята, че ще се прибере. Още по-добре — би могла да измисли някакъв хитър начин да научи графика му и после да го уведоми, че някой е шетал из апартамента му — това със сигурност щеше да го доведе при нея след броени минути. Но ако Лу Болд му бе възложил някаква задача и тя се провалеше заради нея, последиците щяха да бъдат ужасни. Лу очевидно изпитваше ревност към тяхната близост — необоснована ревност, поне според нея. Нямаше смисъл да усложнява допълнително нещата. Освен това усилията на Болд бяха насочени към довеждането на Уокър за разпит в управлението. А Матюс нямаше никакво желание да възпрепятства тези усилия.