Психоложката погледна към стаята за гости и взе решение. Не искаше да заспива. В спалнята на Ламоя имаше телевизор с размерите на Тексас. Можеше да се самопокани вътре за един филм — какъвто и да е, стига да й помогне да убие времето до идването на сержанта. Стига да й помогне да не заспи.
40.
Флиртуване
Ламоя непрекъснато се забъркваше в неприятности. Имаше склонност към това, а защо те винаги, ама винаги, бяха свързани с жени — и то привлекателни — му беше непонятно, освен ако приемеше, че някои мъже просто не бяха късметлии.
Синди Мартин щеше веднага да заинтригува сержанта, дори и да не беше идентифицирана от телефонната компания „Лоукал Юзидж Дитейлс“ или ЛЮД, като личността, с която бе разговаряла Мери-Ан Уокър в 23 часа и 3 минути в нощта на своята смърт — последното обаждане за деня от апартамента на Лени Нийл. Джон бе прочел няколко пъти доклада за нейния разпит. Един детектив от отдел „Престъпления срещу личността“ на име Луис Гилгоу й бе задавал въпроси в продължение на близо час и това бе само един от десетте й разпита. Сега Ламоя трябваше да я разпита наново, защото Болд му бе заповядал да го направи, все още убеден, че предложението на Уокър да „помогне“ за Хебрингър и Рандолф го правеше изключително важен за това разследване, както и за разследването на убийството на сестра му.
Сержантът щеше да я забележи не заради нейния бюст — прекрасен пример за високо разположени гърди над стройна талия, не заради невинното й лице на фермерско момиче, не заради отнесения й поглед към отсрещния край на сравнително празния бар, а заради модните й предпочитания. Мартин беше от онези жени, които продължаваха да се обличат и да носят косата си така, както го бяха правили в гимназията. В резултат на това тя все още изглеждаше на същата възраст. Ако Ламоя трябваше да си избере еротичен модел от каталог, със сигурност щеше да се спре на Синди Мартин — миловидно русокосо фермерско момиче с ръце на мъж и с пронизващия поглед на наемен убиец.
— Здравейте — каза сержантът, като се настани на един стол до бара и хвърли поглед към огледалото, за да провери как му стои сакото от еленова кожа.
— Здрасти.
— Вие сте Синди?
— А вие сте ченгето, което ми се обади.
— За Феръл Уокър — напомни й той.
— Както казах на колегата ви, просто съм излизала няколко пъти с него.
— Излизали сте с него? — повтори Ламоя. Не си спомняше да е чел подобно нещо в доклада. Как е могъл Гилгоу да пропусне това? — Мислех, че сте познавали Мери-Ан Уокър.
— Да, така е.
— Но сте излизали с Феръл.
— Не за дълго. Нищо сериозно.
— Опитвам се да го открия.
— Вече го казахте по телефона. — Очите им се срещнаха, нейните бяха студени и сиво-сини, и той бе сигурен, че могат да уплашат някого, когато е ядосана. Или да го накарат да изпита нещо друго.
— Излизали ли сте с него наскоро?
— Преди две години.
Едва сега сержантът разбра защо Гилгоу бе пропуснал тази важна информация. Тук ставаше въпрос за Феръл Уокър — рибарят, Феръл Уокър, който все още не е бил пропаднал, чийто баща не е бил умрял и чиято сестра все още не е била зарязала семейния бизнес. Той попита:
— В продължение на седмица, на месец, на няколко месеца или…? — Не можеше да си представи това момиче с някой толкова недостоен. Да се изчукаш с някой, който ти е симпатичен, беше едно — самият Ламоя го бе правил неколкократно, — но да се обвържеш с него?
— Или какво? — отговори тя.
— Хитруша — каза неволно той.
Блондинката го напусна и се насочи към един брадат клиент, който се нуждаеше от още една халба „Пилснър“.
Сержантът си помисли за едно питие, но това бе сериозно нарушение на правилата. Такива бяха и двете таблетки, откраднати от Матюс, въпреки че ги беше прехвърлил в чистия си чифт дънки и те си стояха там, в джобчето за монети, а от удоволствието го делеше само дебелината на плата.
Когато се върна, Мартин каза:
— От време на време. Тогава той ловеше риба, така че връзката ни не беше съвсем сериозна. Беше забавно, защото вършехме разни неща с Мери-Ан, това е всичко. Просто между нас нямаше химия, нали разбирате? — Тя се наведе към него с двата чифта фарове — очите й и онези неща под ватираната й блуза — и предизвика достатъчно електричество, за да изпече един пейсмейкър36. А Ламоя разбра защо зад бара имаше табела, която предупреждаваше за здравословните рискове, свързани с употребата на микровълнови печки. Вероятно мъжете се бяха навъртали тук като мухи, преди да поставят табелата.