— Е, ако между вас е нямало химия — чу се да казва той, — вината не е била ваша. — Не бе сигурен какво го караше да казва подобни неща, но ето че го правеше. Не беше сигурен за много неща. Но това не му пречеше нощем да спи спокойно.
— Така каза и другото ченге. Вие двамата сте по-симпатични от него.
— Когато не сме на работа, сме още по-симпатични. — „Откъде, по дяволите, му хрумна това?“
— Изобщо не се съмнявам. — Тя погледна към часовника. — Свършвам в дванайсет.
Оставаха по-малко от двайсет минути.
— Карах нощни дежурства през целия март. А през последните няколко дни работих по двайсет и четири часа и спях по седем. Това се отразява ужасно върху социалния живот на човек.
— Съмнявам се, че страдате прекалено много — каза блондинката, като се обърна към бутилките, за да налее на един клиент водка с лед, и се престара в усилието си да стигне въпросното шише. Тя видя в огледалото, че Ламоя оглеждаше преимуществата й.
— Запишете ме в списъка си — извика й той хапливо. — С това последното направо ме разбихте.
Мартин се ухили. Сетне захапа долната си устна.
— Аз съм свободна жена.
— И аз — каза сержантът. — Предполага се, че трябва да живея по същия начин.
Тя наля водката, върна бутилката на мястото й със значително по-слабо усилие и отнесе чашата. Изглежда й дадоха бакшиш от два долара за питие от четири — може би гимнастиката в края на краищата не е била предназначена за него. Жената си познаваше клиентите.
— Уокър каза на един колега, че Лени Нийл е държал Мери-Ан натъпкана с наркотици. Че е правил с нея неща, които един мъж не бива да прави. Лоши неща — допълни той.
— Звучи ми като Феръл. Вижте какво, Мери-Ан беше голямо момиче. Колкото до Лени Нийл — знаете репутацията му, ако разбирате какво имам предвид. Той можеше да се държи ужасно с една жена, така е. Но познаваше ужасно добре жените.
— Схванах.
— Тя знаеше какво да очаква. Можеше да си тръгне.
— Мислите ли?
— Естествено, че можеше. Само че той, предполагам, й бе влязъл под кожата. — Мартин отново се облегна върху барплота. — Някои мъже правят това.
— Жените не обичат да злоупотребяват с тях, защото са пристрастени към секса — каза сержантът. — А защото се страхуват какви ще са последствията, ако избягат.
— И вие вярвате на тези глупости?
— Така пише в учебниците — заяви той, опитвайки се да си възвърне изгубените позиции. Не знаеше дали искаше да си ги възвърне заради самия себе си или за да може да продължи с разпита й. Тази несигурност го обезпокои. След възстановяването му това беше неизследвана територия. Дори опасна. Част от объркването му се дължеше на двете таблетки в джобчето му за монети. Другата го гледаше в очите.
Мартин избухна в сърдечен смях:
— Ама и вас си ви бива.
— Така разправят.
На барманката й бе трудно да повярва, че бе изрекъл това. На него също.
Десет минути до полунощ. Трябваше да вземе някакво решение.
Ламоя каза:
— Извадила е лош късмет.
— Вярно ли е, че го е извършил Лени?
— Все още работим по тази версия. Вие какво мислите?
— Аз? — Въпросът, изглежда, я смути. — Независимо от обстоятелствата, не. Според това, което четох за случилото се… ако е носила повече дрехи… нещо такова… бих казала, че чисто и просто е нямала късмет. Била е на погрешното място в погрешното време. Този град не е същият като отпреди десет години, нали? Вие трябва да виждате това по-лесно от нас останалите. Едно съвсем различно място. Но по бикини и тениска… не знам. Тя би се облякла така само ако се кани да си ляга, а ако се е канела да си ляга, значи е бил Лени, така че бих казала, че сте прибрали правилния човек.
— Не сме го прибрали — обади се сержантът.
Това я обърка.
— Мислех, че разглеждането на делото вече се е състояло.
— Състоя се. — Той си даде сметка, че хората като Синди Мартин, които са били близки с Мери-Ан, са следили отблизо събитията, и за пореден път се удиви от ролята на медиите.
— И? Във вестника пишеше, че делото ще се гледа отново.
— Може би няма.
— Без майтап?
— Без майтап. Зависи какво ще изровим.