— Къде се вмества Феръл във всичко това?
— Тайна — пошегува се Ламоя, омаловажавайки нещата. Той излъга: — Уокър е важен свидетел. Трябва да се уверим, че сме намерили човек, на когото можем да се доверим.
— Феръл е окей.
— Просто окей? Може би това не е достатъчно.
— В балета — ходили ли сте някога на балет? — казват, че сте изгубили опорната точка. Сводът на стъпалото просто не може да издържа повече, вие губите опорна точка и на практика спирате да танцувате. След инцидента… този с бащата на Мери-Ан, не с нея… Феръл изгуби опорната си точка. Изгуби мен. Изгуби Мери-Ан заради Нийл. В рамките на една година изгуби всичко останало. Баща им държеше тези хлапета заедно. Непрекъснато съсипваше корабчето… риболова… съсипваше ги и двамата. Той, разбира се, пиеше твърде много. Но ги държеше заедно. Да се удави по такъв начин. Това вероятно е можело да се предвиди, но то съсипа Феръл повече, отколкото Мери-Ан. Баща и син, предполагам. Представете си.
— Никога не съм чувал този израз за „опорната точка“. — Ламоя не бе чувал по-голямата част от това, но не смяташе, че е необходимо тя да го знае.
— Да, не ми приличате на човек, който ходи на балет.
— Мога да се адаптирам — каза той, карайки я да се усмихне отново.
— Защо ли се съмнявам в това?
— Той казва… имам предвид Феръл… че Нийл е бил доста брутален към Мери-Ан. На няколко пъти я е вкарвал в спешното отделение.
— Не знам нищо по този въпрос. От думите й останах с впечатлението, че е пострадала на корабчето. Докато двамата с Феръл се опитвали да продължат рибарлъка без баща им. На ваше място не бих била толкова убедена в това.
— Чували сме много истории за Лени Нийл и жените му.
— Вижте какво, той не е принц. Лени има лош нрав, в това няма никакво съмнение. Ако Лени е бил на метадрин37… не, благодаря. От тази дрога направо откача. Двамата с Мери-Ан на практика бяха женени. Забелязвала ли съм я да върви вдървено, сякаш всичко я боли? Естествено. Но ви повтарям, тя ми каза, че е пострадала по време на риболов и аз й повярвах. На тези корабчета не работят много момичета, а тези, които работят на тях, не издържат дълго.
— Бих изпил една „Сам Адамс“, ако ви е останала. — Ламоя си помисли отново за таблетките; за това, колко лесно щеше да е да ги глътне.
Мартин му напълни една халба бира. Той й плати с банкнота от пет долара и й остави два като бакшиш. Не му се пиеше, просто искаше да заплати престоя си в заведението. Тя каза:
— Стан ще ме смени зад бара. Можем да се преместим в едно от сепаретата. — Погледът, който му хвърли, прогони тъмнината от сумрачното помещение.
Минаха десет минути, преди да се присъедини към него. Донесе му риба и картофки, като заяви, че й се виждал гладен. Предложи му оцет за рибата и кетчуп за картофките.
— Разкажете ми за този инцидент — помоли я сержантът.
— Какво да ви разкажа? Господин Уокър беше пияница. В този бизнес — тя огледа тъмния бар, — човек се научава да забелязва такива неща, повярвайте ми. Когато бях по-малка, не знаех това, но повярвайте ми, старият Уокър беше луд по ментовата ракия. — Тя разтърси глава като мокро куче, за да покаже презрението си. — Направо ми се повръща от нея.
— И как умря?
— Паднал през борда в собствената си мрежа. Случват се такива гадости, какво да ви кажа?
— И Феръл пое грижата за корабчето?
— Смъртта на стареца едва не го съсипа. Аз и той… вече бяхме разделени, но Феръл дойде да ми хленчи и аз му дадох пари, само и само да се отърва от него. — Погледът й стана отнесен. — Да ви кажа честно, когато чух, че Мери-Ан е скочила, фактът, че се е качила върху един мост ми се стори по-невероятен от това, че е скочила от него. Това семейство изстрада достатъчно. След като майка им умря, двамата с Феръл преживяха много. Старецът, който прекарваше времето си или на корабчето, или в бара, изобщо не беше добър към тях. А те бяха толкова млади и всичко останало. Не ме учудва, че Феръл е превъртял след загубата й, защото със сестра му бяха такъв невероятен екип. Превъртял е, нали? Така чух.
Ламоя беше чел вестникарските статии по случая — и трите. Уокър беше споменат в тях само като единствения жив роднина.
— Защо ми казвате това? — попита той.
— Така се говори на доковете. Не отишъл на работа. Уволнили го. По дяволите… преживял е по-голямата част от зимата на улицата. Живял е като прасе, доколкото чух. Срамота.