— Не сме сигурни в това — възрази Болд. Той направи две крачки на уличното платно и спря с притиснат до ухото телефон. Главата му се извърна рязко назад и психоложката помисли, че гледаше към нея, но после осъзна, че получаваше някакви неясни напътствия. Лейтенантът й обърна отново гръб и тръгна почти тичешком към онази празна телефонна кабина. — Кой ъгъл? — чу го тя да пита по телефона. — Дайте ми посоката! Север… юг… къде?
— Мисля, че беше Уокър — избъбри Дафни, като го последва през трафика. — От психологична гледна точка това пасва чудесно на Уокър. — „Слуша ли ме изобщо?“ — зачуди се тя.
Той й извика през рамо:
— Казваш ми, че присъствието на Нийл в телефонната кабина е най-обикновено съвпадение? — Лейтенантът произнесе с отвращение последната дума. Продължаваше да притиска телефона към ухото си.
— Беше Уокър — повтори Матюс, този път по-убедено. — Ролята на покровител му пасва чудесно. Това е последната логична постъпка, Лу, преди… — Тя замълча, шмугна се между две спрели коли и се присъедини към Болд на отсрещния тротоар. Не искаше лейтенантът да чуе какво си мислеше.
— Преди какво? — Лу тръгна нагоре по хълма, устремен към далечния уличен ъгъл, сякаш беше Блу, който опъваше каишката си.
Дафни не отговори. Той я погледна.
Настъпилата тишина бе запълнена от шума на трафика и от сирената на ферибот.
— Какво? — изкрещя вбесено лейтенантът по телефона. Той привлече вниманието на психоложката и посочи към уличния ъгъл, който се намираше диагонално от тях. Подведени от човека, приличащ на Нийл — или от действителния Лени Нийл, — те бяха тръгнали към погрешната телефонна кабина.
Болд грабна радиостанцията си и съобщи бързо координатите на телефонния автомат:
— Заподозряният е забелязан на югоизточния ъгъл на Четвърто и Кълъмбия! Проследете го и го арестувайте!
Те не бяха забелязали Уокър заради преминаващите на зелено коли, сред които имаше и един висок тир. „Въпреки това Болд вярва на системата повече от което и да е друго ченге“ — помисли си Дафни.
Две патрулки и три цивилни полицаи изникнаха на ъгъла на улицата сякаш от нищото. Над покривите на колите се видя Феръл Уокър, който пробяга три крачки, после вдигна ръце на тила си и се облегна на телената мрежа на един строеж. На мястото веднага се събраха пешеходци, като мухи месарки на труп.
— Отвличане — каза Болд, изричайки думата, която Матюс беше премълчала.
Те се спогледаха. Психоложката откри, че й бе невъзможно да говори.
44.
В Кутията
— Тя ме предаде — каза Уокър на Ламоя, който седеше срещу него на масата за разпити в Кутията.
— Къде бяхте вие? — попита го насмешливо сержантът. — Тя е жена, Уокър. Свиквайте с това.
Ръбът на масата беше осеян с кафяви лунички от изгаряния с цигари, въпреки че на стената висеше табела „Пушенето забранено“. В касетофона се въртяха две касети и записваха едновременно. Имаше два жълти бележника. Два молива.
Облечен в оранжевия комбинезон на окръжния затвор, Уокър изглеждаше по-възрастен и в лошо състояние. Матюс и Болд наблюдаваха тази първоначална размяна на реплики от другата страна на стъклото за едностранно виждане, в тясната тъмна стаичка, която се използваше като кабина за наблюдения. Лейтенантът обясняваше извинително, че трябва да се срещне с Лофгрин.
— Шперцът се оказа чист, но се наложи той да провери вместо мен дали отваря някоя врата в Подземието — трябваше да бъда там още преди половин час, — пък има някакви важни срещи по-късно, които не може да отмени.
— Джон ще се справи сам, Лу. Той е един от най-добрите. Няма смисъл да се тревожиш за нас. — Тя не сваляше очи от Уокър.
— Ние сме най-добрите, ти и аз — каза Болд. Но на нея й прозвуча, сякаш лейтенантът я изпитваше или си просеше комплимент. — Имам предвид в разпитите.
Матюс знаеше отлично за какво говореше той. Ревността противоречеше на намеренията му. Тя отклони за първи път вниманието си от Кутията, срещна погледа на Болд и повтори:
— Няма смисъл да се тревожиш за нас.
Той кимна, но жестът му беше толкова резервиран, че можеше да се изтълкува и като „не“.
— Записваме всичко на аудио и видео касети, Лу. Няма да пропуснеш нищо. — Щеше да пропусне, разбира се, но на нея не й пукаше.