— Били поправя спукан водопровод. Ваши хора казват, че той удавил при ремонта — не бил добър работник. Това от съдебен лекар. Мама Лу не мисли така, господин Бот. Били Чен не добър работник? Искал работа свършена по-добре. Били носи на всички ни много скръб. Мама Лу няма отговор. Обръща се към добър приятел за отговор.
— Къде по-точно е било открито тялото? — попита Болд.
— Аз карам ли ви готви вместо мен? Управлява бакалница?
Лейтенантът се ухили. Мама Лу искаше той да започне от самото начало. Тази жена не управляваше бакалница, тя управляваше азиатската икономика на Сиатъл. Кого будалкаше?
— Съдебният лекар, Док Диксън, ми е близък приятел. Може да му се има доверие. Той е много добър в работата си. Ако казва, че Били Чен се е удавил, значи това несъмнено е така. Не знам подробностите, но ако Док Диксън…
— Вие ще узнаете подробности, да, господин Бот? Ако не инцидент, вие разследвате. Да? Като услуга на добър приятел.
— Ние — имам предвид моят отдел — сме упълномощени да разследваме само подозрителните случаи на смърт, Велика господарке. Аз, разбира се, мога да хвърля едно око на този… инцидент или каквото е било… няма проблем. Но докато не се изясни със сигурност, че случаят е подозрителен, ръцете ми са вързани.
— Но вие ги развържете като услуга за приятел.
— Мога да работя в извънработно време. Може би ще успея да отделя и малко от работното време. Просто искам да разберете, че разследването може да се проточи.
— Аз не разбира.
— Точно сега съм много зает. Фамилията може да предпочете частен детектив; някой, който може да се занимава с това по цял ден. — Не можеше да повярва, че им предлагаше да наемат частен детектив. Надяваше се, че е изразил предложението си достатъчно внимателно. Не искаше да изгуби симпатията на Мама Лу. Не сега. Нито когато и да било.
— Фамилия Чен предпочита вас, господин Бот. — Тя остави лъжицата си и побутна леко малката масичка пред нея. Искаше да му покаже, че предпочита него. Щом докосна брадичката си, в стаята се разнесе шумолене на коприна и купата за супа изчезна. Истинска магия.
По-директна заповед от тази лейтенантът нямаше да получи. Сега изборът беше негов.
— Нека да видя какво ще ми каже за вашия човек Дикси, съдебният лекар. — Болд побутна масичката си. Същата реакция: купата бе отнесена, масичката избърсана и преместена настрани.
— Искате ли курабийка на съдбата? — попита го Мама Лу.
— Не, благодаря ви.
— Не искате курабийка на съдбата?
— Ние сами градим или рушим съдбата си. Не ми е необходима намесата на някаква курабийка.
— Но тя толкоз вкусна — заяви корейката, като схруска една курабийка и върху диплите на дрехата й се посипа дъжд от трохи. Тя се усмихна. Слава богу, зъбите й си бяха на мястото.
— Били Чен — каза лейтенантът, за да се увери, че е запомнил правилно името. — Ч-е-н.
Но мислите му се въртяха около Хебрингър и Рандолф, видени за последно в един и същи район, когато Мама Лу се обади:
— Малко птиче ми казва Чери и Трети сектор на стар подземен град. Как знаете какво убива Били, преди да видите?
— Подземието стига дотам? — попита Болд, стоплен от приток на адреналин. В края на деветнайсети век Сиатъл бил построен наново след един стихиен пожар. След реконструкцията, извършена до голяма степен заради причинено от прилив наводнение, изникнал град върху града — всеки от двайсетте квартала бил обграден с огромни подпорни стени, а улиците между тях били затрупани с камъни и пръст, на места на височина до девет метра. Значителна част от първоначалния град сега лежеше под земята. Лейтенантът се бе разхождал веднъж из него — това беше един отделен свят: помещения със старомодни фасади, обвити в мрак повече от век, някои от тях замръзнали във времето, други — окупирани от собственици на магазини, нуждаещи се отчаяно от склад.
Болд не би могъл да бъде по-малко заинтригуван от Били Чен. В момента за него бяха важни само Хебрингър и Рандолф. Покрита част от града, необезпокоявана от сто години. „Фантомът от операта“ — помисли си той.