Това беше малка остъклена стая — една разкрасена кабина, — която гледаше към Кълъмбия Стрийт и съдържаше два, разположени един до друг банкомата, стенен часовник и малка синя лавица с химикали, прикрепени с верижки към нея. Вместо портиер имаше електронно устройство за разчитане на кредитни карти, което осигуряваше ограничен достъп от гледна точка на сигурността, допускайки вътре само легитимни собственици на банкови сметки.
Лейтенантът притисна лице към стъклото, засенчвайки очите си с ръце. На пода под на банкоматите се въргаляха няколко хартиени квитанции, чиито размери и форма вече му бяха познати.
Той не притежаваше кредитна карта — все още осребряваше чекове на гишетата на касиерите, — затова не можеше да влезе вътре.
Болд предизвика кратка паника в банката, когато пререди учтиво една малка опашка, нетърпелив да получи достъп до онази остъклена стая. Сега, когато бе видял кабината, можеше да си представи Сюзан Хебрингър вътре в нея, с преметната през рамо чанта и с мушната в процепа на един от двата банкомата кредитна карта.
Вече планирал следващия си ход, следователят възнамеряваше да обещае всички необходими услуги, за да получи незабавен достъп до банковите архиви на Хебрингър и Рандолф. Изглеждаше му немислимо двете жени да са използвали кредитните си карти в деня на изчезването си, а той да не знае това. Чувстваше се като препълнен язовир, от който се лееха навън потоци от гняв и объркване. Неговите хора бяха проверили финансите и на двете жертви, знаеше го със сигурност. Тогава къде бе станала грешката? Как са могли да пропуснат това?
Един нервен банков служител пъхна карта в устройството на входа на стъклената кабина. Болд влезе в топла, задушна стая. Отначало отпрати чиновника, но бързо промени решението си и го помоли да застане отвън, за да не влезе някой и да го обезпокои.
После огледа помещението, включително двата издигащи се до тавана банкомата, на чиито малки екрани светеха приветствени надписи. Той забеляза оборудваната с аларма врата в ъгъла, която водеше към сградата — противопожарен изход. Лейтенантът се овладя, забави дишането си, опита се да надмогне емоцията на момента. Фокусира се върху двата банкомата и се опита да си представи Сюзан Хебрингър в стаята. Въображаемата сцена се появи пред очите му — черно-бяла и изнервяща. Видя жената в гръб, облечена в дрехите, които бе носила според показанията на съпруга и на колегите й в деня на изчезването й. Видя как вади кредитната карта от чантата си и вдига поглед, когато чува един мъж да влиза през вратата, през която е влязла току-що и тя. Беше ли му казала здравей? Не, реши той. Беше продължила работата си.
Но кой е бил мъжът? Уличен пънк, искащ парите? Добре облечен мъж в костюм — някой, когото никога не би заподозряла в подлостта, която е последвала? Банков чиновник? Заместник-шериф?
Лу направи крачка към банкоматите, но спря, защото усети нещо да залепва за подметката на обувката му. Лейтенантът махна квитанцията от подметката си, разбра как една такава се бе озовала в Подземието и незабавно вдигна очи към снабдения с аларма противопожарен изход.
Припомни си стоманената врата в коридора по време на предишната си обиколка. „Задейства се аларма“ — беше го предупредил човекът от поддръжката. Той накара банковия служител да я отвори.
— Нека да позная — каза Болд, докато мъжът ровеше из една дебела връзка с ключове. — Вие — имам предвид банковите чиновници — и вашите охранители имате ключове за тези защитени с аларми врати. Кой друг? Чистачите?
— Не. — Мъжът се наведе леко и отвори вратата пред следователя. Както бе очаквал, тя водеше към коридора.
— Хората от поддръжката? — попита Лу. Хрумна му още една логична мисъл, която би трябвало да го осени по-рано: бутилките с кислород, ужасяващото хриптене на човека от поддръжката. Спомни си името, защото Сара имаше приятел със сходна фамилия — Вандърхорст. Сега вече се бе задействала собствената му вътрешна аларма. Той видя как извличат една безжизнена Хебрингър през същата тази врата. Наведен над нея, Вандърхорст носеше комбинезон, който скоро щеше да бъде изцапан с кръв.
— Да, хората от поддръжката също — потвърди чиновникът.
Болд влезе в коридора и погледна надясно, припомняйки си стълбището, което водеше към подземието на банката. Човекът от поддръжката, Вандърхорст, му беше казал, че изходът води към улицата; беше пропуснал да спомене банкоматите. Вандърхорст се беше престорил, че не знае никакъв достъп до Подземието.