Болд се преви на две, но докато падаше назад, ритна силно коляното на мъжа и Вандърхорст се строполи с вик върху един рафт с ръждясали тенекиени кутии с боя, разпилявайки ги по пода. Заподозряният си проби трескаво път през вехториите до далечния край на стаята, метна един стол през остатъците от стъклото на един прозорец и се опита да го последва, но лейтенантът го сграбчи. Лу дръпна рязко мъжа назад и главата и раменете на Вандърхорст се блъснаха в земята. Болд замахна с една кутия с боя и го удари по главата. Капакът на кутията изхвърча и върху лицето на Пер се разплиска гъста червена мътилка, напомняща на прясна кръв.
Стъпил с крак върху гърлото на Вандърхорст, лейтенантът насочи надолу дулото на пистолета си, а лъчът на фенерчето му освети бялото на чифт спокойни очи. Спокойствието, което изненаданият полицай видя в тези очи, накара стомахът му да се свие. Заподозряният стискаше в лявата си ръка телената дръжка на една кутия от боя, готов да го удари.
Болд каза бързо и безизразно:
— Направи го. Направи на всички ни услуга.
Гейнс се появи до тях, останала без дъх.
— Спокойно, лейтенант.
Лу се дръпна назад, махайки крак от гърлото на мъжа. Вандърхорст пусна дръжката на кутията, затвори бавно очи и каза:
— Искам адвокат.
47.
Хлъзгава плоскост
Матюс чу превъртането на ключ в ключалката, видя как Блу се втурна към вратата и задраска с лапи по нея и остави чашата си с вино. Докато прекосяваше стаята, сърцето й се разтуптя и тя си помисли, че се е превърнала в тийнейджърка.
Кучето започна да лиже ръката на стопанина си в момента, в който той влезе в мансардата.
Ламоя затвори и заключи тежката врата с уморено изражение.
— Здрасти, сладур, прибрах се.
Думите му накараха психоложката да спре на място, миг преди да е разтворила ръце за прегръдка. Какво, по дяволите, си мислеше тя?
— Каква е онази патрулка отвън? — попита той, докато събличаше сакото си от еленова кожа и си играеше с Блу.
— Идея на Лу.
— Оставихме Уокър да пренощува в ареста.
— Добър начин да ме отървете от него.
— Трябва да направим резервацията му постоянна, ако питаш мен.
— Той работи по въпроса.
Тя дори не искаше да си помисля за работа. Искаше да се наслаждава на компанията му, да поръча малко готова храна, да забрави напълно, ако бе възможно, за полицейската работа.
Не беше възможно. Ламоя каза:
— Боби Сокс и Серж арестуваха един отговорник по поддръжката на банка за отвличането на Хебрингър и Рандолф.
— Да, Лу ми се обади. Иска да присъствам на първия му разпит, но заради адвокатите той ще се проведе най-рано утре.
— И аз чух същото. Това май оборва теорията ми за Уокър.
— Така изглежда.
— Какво? — възкликна сержантът. — Няма ли „нали ти казах“?
— Лу се надяваше да издейства съдебна заповед за изследването на дрехите на Уокър.
— Получи я. Откриха малко кръв. В момента проверяват дали е от риба или от човек. Освен това намериха няколко власинки, които смятат да сравнят с намерените в подземното скривалище.
— Не е бил Уокър — заяви Матюс. — И Лу го знае. Иска да притисне Уокър само за да го задържи настрана от улицата. Настрана от мен.
Ламоя забеляза отворената бутилка вино.
— Реших да се самолекувам — каза тя, мислейки го за забавно, докато не осъзна казаното. — Съжалявам.
— Изглеждам ли ти като човек, който се притеснява от това?
Те прекараха половин час на дивана, като сержантът пиеше бира, а психоложката се трудеше върху бутилката с мерло, която вече бе обещала да му възстанови. Блу лежеше в краката им като рошаво килимче, което диша.
— Мисля, че трябва да отида при него — обади се Матюс.
— При Уокър? Шегуваш ли се?
— Трябва да ни помогне за шперца.
— Проверяваме Подземието. Серж изпрати снимки на един археолог от университета. Рано или късно ще направим пробив.
Тя каза:
— Някой трябва да му обясни предимствата на електронната поща.
— Той върши нещата по свой собствен начин. — Гласът му й подсказа, че е влюбен в нея и Дафни се зачуди дали заслужаваше това.