— Шшт — опита се да я успокои Дафни. — Той анализира мястото на престъплението.
49.
Двоен екип
Болд и екипът му успяха да запазят в продължение на няколко часа откритието си в тайна, избягвайки неизбежната медийна паника, която щеше да отклони вниманието им и да даде на адвоката на Вандърхорст информация, с която полицейското управление не искаше той да разполага. Знаейки, че дори в събота подобна цензура на новините няма да продължи дълго, лейтенантът бе помолил Лофгрин да възложи на двама от най-доверените си лаборанти да огледат мястото. Освен това бе натоварил екипа си от компютърни специалисти със задачата да проверят в базата данни на Националния информационен център по криминология за сходни престъпления и търсенето вече бе дало резултати. Три от седемте страници, които сега Болд носеше със себе си, представляваха снимки на местопрестъпления, взети от базата данни на НИЦК. Въвеждайки в базата данни подробна информация за престъплението, като използването на изолирбанд, поддържането на жертвата жива, кръвната група на извършителя (от Хебрингър и Рандолф беше взета сперма, която в момента се подлагаше на ДНК тест), възрастта и физическите характеристики на двете жертви, екипът беше установил прилика между убийствата на Хебрингър и Рандолф и три други неразрешени случая. Тези резултати — продукт на седмици, месеци и дори години междущатска детективска работа — бяха получени за по-малко от четиридесет минути.
— Дотук добре — отговори Болд, когато Матюс го попита как се развиват нещата. — Въпреки че това може да се промени.
Тя посочи вратата на стаята за разпити, от другата страна, на която седеше и чакаше Пер Вандърхорст.
— Не можеш да мислиш сериозно, че Уокър има пръст в тези убийства. — След експедицията им в Подземието, психоложката се беше пременила в чифт сини дънки, които обикновено носеше през уикендите, и огромна за ръста й бяла мъжка риза, която беше на Ламоя. Колосаните ръкави на ризата бяха навити почти до лактите й.
— Уокър ни даде шперца. Това го замесва в убийствата, независимо дали ти харесва.
— Има някакво обяснение — настоя тя.
— Няма или поне аз не съм чул такова.
— Тогава Вандърхорст ще ни го даде сега.
— По-добре да го направи. Уокър така или иначе ще бъде обвинен във възпрепятстване на разследването. Той знаеше за онази стая на смъртта. Ако Вандърхорст откаже да говори, ще ги закопчая и двамата за това.
— Лу, това е абсурдно и ти го знаеш! Уокър е намерил случайно шперца в Подземието.
— Различните сектори на Подземието не са свързани, Дафни. Ще ти трябва по-добро обяснение от това.
— Може и да са свързани, а ние просто още да не сме открили как.
Болд погледна ръчния си часовник, давайки да се разбере, че дискусията е приключила, и каза на Матюс:
— След двайсет и пет минути Тим Питърсън от щатската прокуратура ще пристигне тук да се срещне с Махони и Тони Шапиро.
— Шапиро?
— Докладваха ми, че той е поел случая като съдебен защитник преди около час. Затова казах, че нещата могат да се променят. Ако Шапиро е поел случая, той ще се превърне в медиен цирк. Този тип живее заради това. Още по-лошо, ще зашие устните на Вандърхорст и ще го храни със сламка.
Сега психоложката разбра защо лейтенантът бързаше да разпита Вандърхорст — те щяха да изгубят заподозряния си заради механизмите на телевизионната справедливост. Времевото ограничение от двайсет и пет минути изглеждаше смехотворно — щеше да им стигне да изпият по две чаши кафе в Кутията. Но да изтръгнат признание?
— Лу? — каза тя.
— Виж какво, в полицейското управление едва ли харесват парадирането на Шапиро повече от мен и теб, в противен случай той нямаше да посъветва клиента си да разговаря с нас. Не съм сигурен от кого трябва да се страхуваме повече, от Шапиро или от федералните. Питърсън е добър човек и аз съм убеден, че той смята, че ни помага, като подкрепя възможността за екстрадирането му в щат със смъртно наказание, но това в действителност означава само едно — че ще изгубим Вандърхорст, а на мен тази идея не ми харесва.
— Значи съдебната система ни притиска — рече Матюс. Още един Ламояизъм. На лицето на Болд се изписа недоволство.
— Нещо такова — отговори лейтенантът. Преди да отвори вратата, той прошепна: — Във всеки случай, време е за шоу.
Като държеше в ръка снимките от местопрестъпленията в различните щати, Лу влезе в зала за съвещания „А“ на отдел „Убийства“ — най-голямата от трите подобни зали, — следван по петите от психоложката. Тя затвори внимателно вратата. Първоначално никой от тях не обърна внимание на седналия в далечния край на малката маса Вандърхорст. Вместо това те си придърпаха два стола, лейтенантът свали спортното си сако и го окачи на облегалката на стола си, сякаш се канеше да прекара тук целия ден, а Матюс изключи мобилния си телефон и седна до него.