Доведен от ареста, Вандърхорст носеше унизителния оранжев гащеризон на окръжния затвор, глезените му бяха оковани, а на ръцете си имаше белезници, свързани чрез верига с колана на кръста му, за да се ограничават движенията му.
Болд включи на запис двете гнезда на касетофона, представи себе си и психоложката и обръщайки се по име към заподозряния, обяви, че Вандърхорст е поискал адвокат, срещал се е с него неколкократно през последните двайсет и четири часа, и че въпросният адвокат е бил известен за този разпит и „ще пристигне всеки момент“.
Лейтенантът нареди внимателно няколко листа пред Вандърхорст с празната им страна нагоре, а после, като истински раздавач на карти във Вегас, обърна три от тях колкото се може по-многозначително и драматично. Понеже нямаше никакво време за губене, Лу бе принуден да прескочи обичайното „затопляне на атмосферата“ чрез въвеждането на заподозряния в ролите, които щяха да играят — краткия разговор, с който често започваха подобни разпити в опит да се установят приятелски отношения. Нямаше време за приятелски отношения. Това щеше да бъде емоционалният еквивалент на шамаросване на мъжа.
Като заби решително показалец поред във всеки един от листовете, Болд каза:
— Форт Уорт, Литъл Рок, Санта Фе. — Жертвите висяха на стените с глезени, завързани за бедрата им с изолирбанд, с разкъсани дрехи и изложени на показ гърди и гениталии.
Лейтенантът бе разчитал на силата на шока. Но Вандърхорст не реагира. Тогава се намеси Матюс:
— Спомняш си всяка от тях, сякаш се е случило вчера, нали Пер? Имаш ли нещо против да те наричам Пер? — попита реторично тя, без да му остави време да отговори. — Начинът, по който е миришел въздухът точно преди да ги отвлечеш… невероятния прилив на сила, когато си вземал надмощие над тях…
Вандърхорст вдигна очи от снимките и срещна погледа на психоложката. Лицето му остана безизразно. Разочарована, Матюс продължи да го притиска.
— О, да — рече тя. — Знам как си се чувствал.
Заподозряният наведе отегчено глава или поне на нея така й се стори. Никакво разкаяние, никакво вълнение, никакъв страх или трепет. Това я изпълни с любопитство, защото бе очаквала, ако не друго, поне някаква проява на изненада от негова страна. Психоложката усети, че времето си течеше, минутите се изнизваха и й се прииска Болд да не й беше казвал за пристигането на прокурора и адвоката.
Лейтенантът реши, че снимките са изненадали мъжа, независимо от невъзмутимото му изражение. Той се опита да му поднесе друга изненада, като плъзна по масата пликчето за улики, в което беше шперцът.
Вандърхорст вдигна глава и по спокойното му лице се появиха първите признаци на ужас.
— Това ли търсеше? — попита го Болд.
Погледът на мъжа стана твърд.
— Виждам този шперц за първи път.
Бяха го накарали да проговори. Матюс се облегна назад на тръбния си стол.
Лу каза:
— Намерихме ги.
Заподозряният наведе глава, както правеше Блу, щом чуеше някакъв необичаен шум. Психоложката усети как по тялото й полазиха ледени тръпки. Тя погледна към отдушника на стаята, после обратно към Вандърхорст.
Болд се наведе над масата и обърна следващите фотографии — първо на Рандолф, после на Хебрингър.
— Пет жени в четири щата за последните осемнайсет месеца. Най-добрият шанс, който имаш, е да изпревариш събитията, Вандърхорст. Щом веднъж излезе наяве, че убийствата са дело на един и същи човек, няма да има съдебен заседател, който да не е чул това — нито съдия. Независимо от твърденията на заседателите и съдиите, че винаги са обективни, това просто е невъзможно. Най-умната инвестиция, която можеш да направиш, е да изпревариш събитията, като действаш бързо.
— Никога не съм виждал тези жени — заяви заподозряният. — Нито пък този шперц.
— Наистина ли? — попита лейтенантът. — В такъв случай няма да искаш да видиш видеозаписа на твоето влизане в асансьорната кабина, на твоето отключване на задния панел и на твоето изчезване в онази шахта. Записът показва, че си имал необходимите знания и достъп, за да преместиш телата на жените, след като си ги отвлякъл от кабината с банкоматите. — Болд възнамеряваше да засипе мъжа с улики, като му поднася изненада след изненада. — Мислиш ли, че няма да открием физически доказателства за пътешествието, което са извършили онези две жени? Ти си бързал, Вандърхорст. Разбира се, че има улики и колкото повече съберем, толкова по-малко благосклонни ще бъдем да изслушаме твоята гледна точка. — Лу щеше да остави Матюс да класифицира или да експлоатира вината на заподозряния и облекчението, което според нея той изпитваше от факта, че е бил заловен и спрян.